Робърт Паркър - Изчезването на Рейчъл Уолъс

Произнесе го като истински южняк.

— Този похват на местна основа ли се е развил?

— О, да — каза Косгроув. — Южняците от моя край си правеха цели избирателни кампании с тия проблеми, докато вие на север само цъкахте с език и ни изпращахте копоите от ФБР. Страхотен расизъм имаше тогава на юг.

— Ти май по онова време се изказваше доста саркастично за американската свобода и за изборната регистрация. Чух дори, че преди няколко години едва ли не си вършел комунистическа подривна дейност в Мисисипи?

— Дядо ми беше северняк — отвърна Косгроув. — Сигурно ми е предал такъв ген.

— А къде са сега всички онези, които се събираха, скандираха непрекъснато „никога вече“ и хвърляха камъни по дечурлигата?

— Повечето то тях казват „Е, едва ли някога пак“. Ясно ми е какво искаш да кажеш. Да, доста от тези типове, като разбраха, че много от негрите изобщо нямат желание да чукат дъщерите им, сега се потят от страх, че хомосексуалистите ще опедерастят синчетата им и се събират на групички да хвърлят камъни по горките хомита.

— Някакви по-специални мераклии?

— А, стига, нямам представа, приятелче — повдигна рамене Косгроув. — И аз, и ти знаем, че тарторът на тая ултрадясна история тук е Фикс Фаръл. За бога, той вероятно е дори анти-ескимос.

— Да, знам за Фаръл, но ми се струва, че човек като него няма да се замеси в подобна история.

— Защото е избран в градския съвет ли? — усмихна се Косгроув. — Човече, ти на колко години си?

— Не настоявам, че е честен, а просто твърдя, че не му е необходима такъв вид акция. Мисля, че типове като него извличат изгода от хора като Рейчъл Уолъс. Има срещу кого да се обявят, Фаръл няма да иска нейното отвличане и спирането на книгата й. Той ще я остави да си я продава и рекламира колкото й глас държи, за да може да я изобличи и разгласи навсякъде намеренията си за проваляне на нейните планове.

Косгроув се почукваше по зъбите с гумичката на жълтия си молив.

— Не е зле — каза той. — Доста добре го обрисува Фикс в това отношение.

— Мислиш ли, че той може да има идея кого да заподозра? Косгроув бързо поклати глава.

— Недей да импровизираш, Фаръл за нищо на света не би изтървал избирател. Всеки, който се противопоставя на една защитничка на хомосексуалистите и феминистите, ще бъде добре дошъл за Фаръл.

— Смяташ ли, че хората от ВАМ биха му се доверили? — попитах.

— Откъде да знам, по дяволите? — сопна се Косгроув. — Ти си бил голям душевадник, да ти кажа право.

— И страхотен телохранител също — добавих.

Косгроув сви рамене.

— Ще поразпитам насам-натам, ще видя и в отдела за местните новини. Ако чуя нещо, ще ти свирна.

— Благодаря ти — казах аз и си тръгнах.

Познавах един тип, който членуваше в Ку Клукс Клан. Казваше се Манфред Рой и навремето, когато бях при ченгетата, се погрижих да го спипат за притежаване на порнографски материали. Беше преди доста време, когато това бе по-сериозна работа, отколкото е сега. А Манфред пропя за човека, от когото беше купил материалите и за имената на приятелчетата му, присъствали в момента на продажбата. Ние оттеглихме обвиненията срещу него и името му изобщо не се появи във вестниците. Живееше с майка си, а тя щеше да се разочарова от него, ако беше узнала. Като напуснах полицията продължих да държа Манфред под око. Човек не познава много хора, които наистина са членове на Ку Клукс Клан. Откриеш ли такъв, не бива да го изпускаш.

В момента Манфред работеше в една бръснарница на партера на Парк Скуеър Билдинг. Той беше дребен на ръст, с късо подстригана, руса до бяло коса. Под бръснарската си престилка беше облечен с вълнена риза и мексикански панталони и беше обут с лъснати до блясък евтини кафяви мокасини. Не беше някой супермоден бръснарски салон. Ако те порежеха, щеше да е докато ти бръснат врата, а не докато ти правят суперелегантна прическа, защото там такива не правеха.

Седях на един от столовете за чакане и четях вестник „Глоуб“. Имаше някаква статия за дебатите в градския съвет относно някакъв въпрос, свързан с облигации. Прочетох първият абзац, тъй като статията беше подписана от Уейн Косгроув, но дори предаността ми към автора се бе изпарила, докато стигнах до втория абзац.

Работеха четирима бръснари. Единият от тях, някакъв дебелак с прическа помпадур в стил Елвис Пресли, твърдо застинала след обилния спрей, каза:

— Следващият?

— Не, благодаря — казах аз. — Ще почакам за него — и посочих Манфред.