Робърт Паркър - Изчезването на Рейчъл Уолъс

— Не знам нищо за ВАМ.

— Те се противопоставят на феминизма и хомосексуализма, вероятно в угода на бога и на расовата чистота. Сигурно си чувал за тях?

Манфред поклати глава. Пак беше забил поглед в краката си. Пъхнах юмрука си под брадичката му и я повдигнах, докато погледът му се изравни с моя.

— Искам да науча нещо за тази група, Манфред — казах.

— Кълна ти се, не знам нищо за тях — рече той.

— Тогава на всяка цена научи нещо за тях, Манфред.

Той се опита да отмести брадичката си от юмрука ми, но аз натиснах малко по-силно нагоре и го задържах на мястото му.

— Не съм аз този, който ще ти върши мръсната работа.

— Ще ми я свършиш и още как, така както вършиш мръсната работа на всички останали. Ти си едно жалко лайно и правиш това, което ти кажат. Стига само да те притиснат.

Той отмести поглед от мен. Няколко души, които излязоха от банката вдясно се спряха и погледнаха към нас, след което бързо продължиха по пътя си.

— Има няколко начина да те притисна, Манфред. Мога всеки ден да идвам в бръснарницата и да те безпокоя, докато те уволнят. Мога да се мъкна навсякъде по петите ти и да разправям на всички как те бяхме спипали за притежаване на надуваема любовница и как ти пропя като хора на Мормонската църква, за да оттървеш кожата — сега бузите му се бяха зачервили още повече. — Или бих могъл да ти разбивам всеки ден муцуната, докато ми доставиш нужната информация.

— Жалък нещастник — процеди Манфред през зъби, стиснати от натиска на юмрука ми.

Сега цялото му лице беше почервеняло. Аз натиснах още по-силно нагоре и го накарах да се изправи на пръсти.

— Хулиш, значи — казах. — Такива като теб непрекъснато ни обиждат — пуснах го и се отстраних от него. — Утре ще намина да видя какво си научил.

— Може и да не съм тук — рече той.

— Знам къде живееш, Манфред. Ще те открия.

Той продължаваше да стои все така силно изпънат и неподвижен до стената. Дъхът му свистеше между зъбите. Очите му искряха като трескави.

— До утре. Манфред. Утре ще ти се обадя.

Излязох на „Арлингтън стрийт“, завих наляво и тръгнах по „Бойлстън стрийт“ като продължавах да ям ябълката, която бях купил. Навсякъде по „Бойлстън стрийт“ имаше коледна украса и рисунки на Дядо Коледа. Валеше лек и приятен сняг. Веднага си помислих дали Рейчъл Уолъс може да види снега от мястото, където е затворена. Сега, по Коледа, трябваше да е най-веселото време на годината. Само ако бях останал с нея… Тръснах глава. Нямаше смисъл. Сигурно не е по-неприятно да те отвлекат около Коледа, отколкото когато и да е. Просто не бях останал с нея. А разсъжденията, че е трябвало да остана нямаше да ми помогнат да я намеря. Трябва да се концентрираш върху най-важните неща, приятелю. Трябва да мислиш как да я намериш. Като минавах покрай магазина на Брентано спрях по навик и заразглеждах книгите на витрината. Не разчитах много на Манфред — той беше гадняр, фанатик и глупак. Косгроув естествено не беше такъв, но той работеше като репортер в либерален вестник и за него беше ужасно трудно да открие нещо. Никой нищо нямаше да му каже.

Изядох си ябълката и хвърлих огризката в кошче за боклук, закачено на стълба на една улична лампа. Погледнах също по навик към деликатесите на витрината на „Малбен“. След това можех да пресека улицата и да видя какви нови японски специалитети приготвят в „Хай-хай“, а после да се върна от тази страна на улицата ида позяпам дрехите на „Луис“, а можех да се отбия за малко в Института за съвременно изкуство. После щях да се прибера вкъщи и да си подремна. Глупости! върнах се до офиса, качих се на колата си и потеглих към Белмонт.

Докато карах по „Стороу драйб“ снегът още не лепнеше. Беше ранен следобед и почти нямаше движение. От дясната ми страна река Чарлс изглеждаше много черна и студена. Покрай реката хора тичаха за здраве, облечени в зимни спортни дрехи. Най-популярни бяха клиновете, обути под шортите, яке с качулка и сини маратонки с бяла ивица. Аз предпочитах яке без ръкави върху черно поло и синьо долнище на анцуг, което да отива на най-новия модел маратонки „Ню Балънс“. Разнообразие. То е направило Америка велика.

Пресякох река Чарлс и излязох от страната на Кембридж, близо до болницата „Маунт Обърн“, пресякох част от Кембридж, минах през Уотъртаун и по „Белмонт стрийт“ стигнах до Белмонт. Снегът започваше да натрупва и аз се отбих до бензиностанцията „Мобил“ на „Трапело роуд“, където ми показаха пътя за Белмонтския полицейски участък на „Конкорд авеню“.