Робърт Паркър - Изчезването на Рейчъл Уолъс

— Ще си тръгнете ли без много шум? — попита той.

— Не — каза Рейчъл. — Няма.

— Тогава нямаме друг избор — реши Баучър.

Той се обърна към униформения — Спаг, изведи я оттук!

— Не можете да постъпвате така — обади се Дороти.

— Вие ще трябва да изчакате и да обсъдите този въпрос с прекия си началник — заяви Тимънс, — защото аз със сигурност ще го направя.

Спаг пристъпи напред и каза кротко:

— Хайде, мис.

Рейчъл не помръдна. Баучър се обърна към Спаг:

— Хвани я, Спаг!

Спаг я хвана нежно за ръката.

— Хайде, мис, трябва да си тръгнете.

Той ме държеше под око, хвърляйки чести погледи встрани. Беше около петдесетгодишен и тежеше не повече от осемдесет и пет килограма, част от които бяха струпани в областта на кръста. Косата му видимо оплешивяваше, а на двете си ръце имаше татуировки. Помъчи се да дръпне леко ръката на Рейчъл. Тя не се помръдна.

— По дяволите, Спаг — избоботи Баучър, — махни я от този стол. Тя незоконно пребивава на територията на компанията. Ти имаш правото да направиш това.

Спаг пусна ръката на Рейчъл и се изправи.

— Не — каза той. — Мисля, че нямам това право.

— Боже Господи! — въздъхна Тимънс.

Баучър се обърна към него:

— Добре, тогава ние ще свършим това. Брет, хвани й едната ръка — той пристъпи напред и я хвана под мишницата.

Тимънс повдигна дясната й ръка и двамата я измъкнаха от стола. Тя се беше отпуснала, а те не очакваха това. Не можеха да се справят с тежестта й и тя се свлече на пода с разкрачени крака при което полата оголи бедрата й наполовина. Рейчъл я придърпа надолу.

Обърнах се към Спаг:

— Аз смятам да предприема нещо. Ти ще участваш ли или не?

Спаг погледна към легналата на пода Рейчъл, а след това към Тимънс и Баучър.

— Не — отсече той, — свикнал съм да върша почтена работа.

Баучър беше зад Рейчъл и ръцете му бяха под мишниците й.

— Пусни я — казах му аз.

Рейчъл възрази:

— Спенсър, предупредих те, че ще бъдем пасивни.

Баучър изръмжа:

— Не се меси, защото ще си имаш сериозни неприятности.

— Пусни я или ще те ударя както си наваден над нея — казах му аз.

— Хей — тихичко рече Тимънс.

Баучър пусна Рейчъл и се изправи. Всичко живо в бюфета стоеше и наблюдаваше. Зле му се пишеше на Баучър. Изпитах съжаление към него. Повечето от зрителите бяха млади жени. Подадох ръка на Рейчъл. Тя я хвана и се изправи.

— Дяволите да те вземат — изсъска тя.

Докато стоях обърнат към нея Баучър се нахвърли отгоре ми. Не беше кой знае колко едър, но пък беше муден. Наведох рамото си и го подпрях с него в гърдите. Той изсумтя. Изправих се, при което Баучър загуби равновесие и се стовари по гръб върху Тимънс.

— Ако ме нервирате, ще ви просна ей там, върху бара — заканих му се с пръст.

— Глупаво копеле такова — избухна Рейчъл и ме удари по лицето.

Баучър скочи отново. Ударих го силно по носа и след това му пернах едно дясно кроше. Той политна назад, помете поне петдесетина чинии от бар-плота и се свлече на пода.

— Под бара е кажи-речи същото, каквото е и върху него — подхвърлих аз.

Тимънс изгуби търпение. Трябваше да направи нещо. Замахна към мен, но аз извърнах глава настрани и парирах удара с дясната си ръка. Тимънс политна силно назад. Сграбчих го с лявата си ръка за яката, а с дясната за панталона, направих с него три крачки към шубера за чиниите, стъпих здраво, напрегнах гърба си и го стоварих отгоре. Една от ръцете му цопна в тенджерата със сос. Картофеното пюре омаза сакото му, той се претърколи през бар-плота и се стовари на пода зад него.

Девойчето с плътно прилепналите дрехи възкликна:

— Браво, готин! — и започна да ръкопляска.

Повечето от жените в бюфета се присъединиха към нея.

Приближих се към Рейчъл.

— Да тръгваме — казах. — Някой сигурно е повикал полицията. Най-добре е да си тръгнем с достойнство. Не ми удряй повече плесници, докато не се измъкнем навън.

— Проклет кучи син — каза Рейчъл.

Вървяхме по „Арлингтън стрийт“ обратно към „Риц“. — Не съзнаваш ли, че щеше да има много по-голям ефект, ако ги беше оставил да ме извлекат навън пред погледа на всички онези жени?

— Ефект за какво?

— За издигане на съзнанието на тези жени, които стояха и наблюдаваха как ръководството на компанията им демонстрира своето пренебрежително отношение към техния пол.

— Що за телохранител бих бил, ако си стоях спокойно и гледах как двама простаци с основно образование влачат тялото, което съм определен да охранявам?