Робърт Паркър - Изчезването на Рейчъл Уолъс

— Но не би ли било възможно учителят хомосексуалист ловко да подтикне своите ученици към хомосексуални предпочитания?

— Аз току-що отговорих на това, Шърли.

Шърли се усмихна ослепително.

— В книгата си вие привеждате примери на чести нарушения на правото на гражданите на труд както в държавния, така и в частния сектор. Много от нарушителите са от Масачузетс. Бихте ли назовали някои от тях?

Рейчъл започваше да се дразни.

— Аз съм ги назовала до един в книгата си — каза тя.

— Но — рече Шърли — не всички от зрителите, които ви гледат сега, са я чели.

— Вие чели ли сте я? — попита Рейчъл.

— Не съм я довършила още — каза Шърли. — Съжалявам за това.

Типът, свит под обектива на камерата направи някакъв жест с ръката си и Шърли каза:

— След рекламната пауза ще продължим интересния разговор с Рейчъл Уолъс с още по-интересни разкрития.

— Шърли не слуша отговорите — прошепнах на Линда Смит, която стоеше до мен.

— Повечето от тях са такива — рече Линда. — вниманието им е насочено напред към следващия въпрос.

— Освен това, тя не е чела книгата. Линда се усмихна и поклати глава.

— Почти никой от тях никога не го прави. Човек не може да ги вини. Понякога им се падат няколко автора седмично плюс всичката останала работа.

— Напрежението сигурно е ужасно — казах аз. — Да прекараш трудовия си живот без никога да знаеш за какво всъщност говориш.

— Много хора го правят — рече Линда. — Надявам се само Рейчъл да не покаже раздразнението си. Тя е добър събеседник, но твърде лесно й избива чивията.

— Така е, защото, ако тя водеше интервюто, щеше да е прочела книгата.

— Може би — каза Линда, — но Шърли Норт има множество почитатели в областта и може да ни помогне за разпространението на книгата. Посетителите на клубовете по бридж я обичат.

Рекламата за чорапогащи завърши с това, че една от манекенките си разтвори четала, за да покаже подплънката за проветряване, след което отново се появи Шърли.

— В своята книга, Рейчъл, вие характеризирате лесбийството като един алтернативен начин на любов. Трябва ли всеки да го опита.

— Всяка жена трябва да прави това, което й се иска да прави — каза Рейчъл. — Очевидно, хора, които не са привлечени от тази идея, следва да си останат каквито са. Аргументът ми се състои и винаги се е състоял в това, че онези, които наистина намират тази алтернатива за желана от тях, не бива да бъдат преследвани заради това си предпочитание. То не вреди абсолютно никому.

— А накърнява ли то Божия закон?

— Би било високомерно от моя страна да ви говоря за Божия закон. Оставям това за хората, които смятат, че Господ ги чува. Единственото, което аз мога да кажа е, че не съм получила никакъв знак, че Той не одобрява това.

— А как бихте коментирали аргумента, че това е неестествено?

— По същия начин. То наистина предполага един природен закон, който съществува неотменно. Аз не съм в състояние да знам това. Сартър казва, че може би съществуването предхожда същността и може би ние сме в процеса на сътворяването на законите на природата в хода на нашия живот.

— Да, сигурно. Защитавате ли лесбийския брак?

— Шърли — каза Рейчъл, — аз съм документирала наличието на корупция на няколко равнища сред местната и държавната власт, в няколко от най-големите корпорации в страната, а вие ме питате само за пикантни неща. По същество вие ме разпитвахте само за неща свързани със секса. Това ми се струва тенденциозно.

Усмивката на Шърли помръкна. Нейните разкошни мигли запърхаха.

— Това е наистина интересна мисъл, Рейчъл. Бих желала да можехме да поговорим още малко, но знам, че времето ви е ограничено — тя вдигна с ръка „Тирания“. — вземете си книгата на Рейчъл, „Тирания“, издадена от „Хамилтън блак“. Ще ви очарова, както очарова и мен. Хиляди благодарности, Рейчъл. Заповядайте пак.

— Благодаря — промърмори Рейчъл.

— А сега ви предлагаме следната реклама — рече Шърли. Типът, който клечеше под камерата се изправи и каза:

— Окей, следващият отрязък. Благодаря ви много, мис Уолъс. Шърли, вън от кадър сте.

Един от техниците свали микрофона от ревера на Рейчъл, тя стана и се отдалечи. Шърли не се сбогува. Тя бързаше да се нагълта с колкото се може повече ментолов дим преди да е свършила рекламата за дезодорант.

— О, Рейчъл, ти беше жив динамит — каза Линда Смит. Рейчъл погледна към мен. Аз свих рамене.

— Какво значи това? — попита тя.

— Значи, че ти направи каквото можа в една трудна ситуация. Не можеш да изглеждаш добре, когато те интервюира Шърли Норт.