Робърт Паркър - Изчезването на Рейчъл Уолъс

Рейчъл погледна масата. В средата й имаше цветя.

— Свободен си за тази вечер, Спенсър — каза тя. — Ще се нахраним и ще си легнем. Бъди тук утре в осем часа.

— Да, госпожо — рекох. — Първо къде ще ходим.

— В студиото на Четвърти канал за дискусионно предаване.

Джули Уелс излезе от банята. Главата й беше увита с малък пешкир, а тялото й — с голяма хавлия. Покриваше я, но не кой знае колко. Тя каза „Здравей, Спенсър“ и ми се усмихна. Всички ми се усмихваха. Чаровник. Същинско котенце.

— Здравей.

Мястото ми не беше тук. В тази стая имаше нещо силно немъжко и аз почувствах тежестта му.

— Добре, Рейчъл. Пожелавам ви лека нощ. Не отваряйте вратата. Не я отваряйте дори, за да изнесете количката за сервиране. Ще бъда тук в осем часа.

И двете се усмихнаха. Никой не каза нищо. Отидох до вратата с нормален ход. Не изтичах.

— Не забравяйте веригата и резето отвътре.

И двете ми се усмихнаха и кимнаха. Хавлията на Джули Уелс като че ли се сви. Чувствах устата си някак суха. — Ще стоя навън, докато чуя, че слагате резето.

Усмивка. Кимване.

— Лека нощ — казах аз, излязох навън и затворих вратата. Чух плъзгането на резето и вкарването на веригата. Слязох долу с асансьора и излязох на „Арлингтън стрийт“. Устата ми беше още суха и усещах не особено приятен вкус.

Стоях облегнат на стената на второ студио в Четвърти канал и гледах как Рейчъл Уолъс се готви да популяризира книгата и каузата си. Извън обсега на камерата половин дузина техници с дънки, бради и маратонки сновяха насам-натам заети с техническата подготовка.

Рейчъл седеше на един режисьорски стол до ниска масичка. Водещата бе от другата страна, а върху масата между тях имаше един екземпляр на „Тирания“, изправен на малка поставка за да се вижда по-добре. Рейчъл седеше спокойно и гледаше камерата. Водещата, блондинка с огромни изкуствени мигли, пушеше дълга, ментолова цигара „Салем“ и изглеждаше така, сякаш се готвеха да я вържат на стълб и да й сложат превръзка на очите. Един техник закачи малък микрофон на ревера на сивия вълнен жакет на Рейчъл и се отдръпна. Друг техник клекна под една от камерите на около петдесет сантиметра от водещата. Беше със слушалки.

— Десет секунди, Шърли — каза той.

Водещата кимна и смачка цигарата в един пепелник на пода зад стола си. Някакъв мъж до мен се размърда на стола си и каза:

— Господи, нервен съм.

Той щеше да говори за отглеждането на пъдпъдъци след като свърши Рейчъл Уолъс. Техникът, който беше клекнал под предната камера, направи знак на водещата.

Тя се усмихна.

— Здравейте — каза тя срещу камерата. — Аз съм Шърли. Гледате предаването „Контакт“. Днес сме поканили сред нас феминистката и лесбийска деятелка Рейчъл Уолъс. Рейчъл е написала нова книга — „Тирания“, която повдига завесата пред някои от начините по които правителството и бизнесът експлоатират жените и по-специално жените хомосексуалистки. След малко ще разговаряме с Рейчъл за нейната книга и по току-що споменатите въпроси.

На монитора над главата й се появи търговска реклама на боя за коса.

Типът със слушалките, свит под камерата каза:

— Добре, Шърл.

Шърл си взе нова цигара от една кутия на масата зад книгата на Рейчъл и я запали. Тя успя да я изпуши почти до половината, преди типът под камерата да каже:

— Десет секунди.

Тя смачка цигарата, леко се приведе напред и когато картината се появи на монитора, тя беше в профил, загледана сериозно в Рейчъл.

— Рейчъл — каза тя, — смятате ли, че трябва да бъде разрешено на лесбийки да преподават в девически училища?

— Безусловно по-големият процент от посегателства срещу малолетни — каза Рейчъл, — се извършват от хетеросексуални мъже. Както съм посочила в книгата си, случаите на посегателство срещу малолетни от страна на лесбийки са толкова малко, че са статистически без значение.

— Но какъв образец на поведение би могла да предложи една лесбийка?

— Своят собствен. Ние не разпитваме останалите учители за техните сексуални привички. Не пречим на така наречените фригидни жени или импотентни мъже да преподават на децата в училище. Струва ми се, че в държавните училища децата нямат голяма възможност да подражават на сексуалните привички на своите учители. А ако сексуалното предпочитание на учителя има толкова убедително въздействие върху нейните или негови те ученици, тогава защо хомосексуалистите не стават хетеросексуални при обучаването им от такива учители?