Джеймс Патерсън: Мери, Мери

— Допускаш, че я е използвал като прикритие, така ли? Може би, за да убие жена си? Тогава работата ще се окаже доста дебела, Алекс.

— Със сигурност е така. Направо невероятна история. Пейдж, разбра ли всичко?

— Да, шефе. И много ми допадна твоята версия. Най-после нещо в тази история придобива някакъв смисъл, поне за мен.

— Чудесно. Тогава веднага се заеми с разследването на връзките на Майкъл Бел и на всички останали, замесени в случая. Питам се дали не е имал в главата си по-голям план, а не само да ликвидира жена си. Намери всичко, което можеш. Нищо работа, дори за един сърфист. Всичко, от което се нуждаем, е да открием нещо, което да оправдае задържането му в ареста на ЛАПУ. Джийн, изслушай ме, моля те. Ако греша, значи греша и толкова. По-късно ще изясним всичко, но сега, колкото можеш по-скоро, дори веднага, трябва да вземеш една от полицейските коли и да отидеш в дома на Майкъл Бел. Още сега. А, Джийн, чакай, има още нещо.

— Какво?

— Не отивай там сама. Вече съм напълно сигурен, че Майкъл Бел е нашият убиец.

Внезапно целият случай отново пламна.

Щом се отдалечих на около петнадесет километра от болницата, се отбих до първата бензиностанция, която ми се изпречи пред очите — древен модел на „Тексако Къмпани“, с едно извито встрани голямо „А“ на покрива. След мен паркира един „Форд F–150“, но единствената друга сграда на хоризонта бе някаква тъмнееща постройка, вероятно склад за захар, стърчаща в полето от другата страна на шосето.

Отново се обадих на Карл Пейдж от друг телефонен автомат. Трябваше да чуя какво е открил около Майкъл Бел.

В този късен час изглеждаше доста невероятно да успея да хвана някой късен полет от летището в Бърлингтън. Но исках на всяка цена да бъда в течение със събитията на Западното крайбрежие, защото бях загрижен за Пейдж и Джийн Галета. Кой знае какви ги вършеше Майкъл Бел сега в Ел Ей.

— Какво откри досега? — попитах го нервно.

— Удивително е как си успял да улучиш точно къде да надникнеш — започна рапорта Пейдж. — Преди да умре, Марти Лоуенщайн-Бел е успяла да продаде своето телевизионно шоу на Ейч Би О. Била е на върха на славата и кариерата си. От друга страна, последните три проекта на Майкъл Бел са били пълен провал. Единственият по-значителен успех той е постигнал, докато е работил с нея, но по всичко личи, че тя е смятала да сложи край на това. Искала е да се разведе с него, Алекс. Не били започнали процедура по развод, но една нейна приятелка знаела, че било само въпрос на време.

— Както ми каза ти веднъж? Бинго!

— Да, ама най-интересното тепърва предстои. От ЛАПУ провериха алибито на Майкъл Бел по време на всичките убийства и се оказва, че през цялото време той е бил на работа или у дома си. Алекс, тези алибита няма да издържат. А сега чуй още нещо: Арнолд Гринър направил на пух и прах не един, а няколко от филмите на Майкъл Бел по времето, когато пишел за „Варайъти“. Дори в една от вестникарските си колони Гринър го нарекъл „Майкъл Бомбата“. Такива ми ти работи. Разбира се, в случая с Арнолд Гринър може би си имаме работа с едно напълно мотивирано убийство. Ами знаеш ли какво се оказа за Антония Шифман? Тя оттеглила подкрепата си за един от проектите за филми, финансиран от Майкъл Бел миналата година. Очевидно, след като му обещала устно помощта си, което за нея явно нищо не означавало. Цялата работа се провалила с гръм и трясък. Той изгубил около половин милиона долара, хвърлени от него за този бъдещ филм.

Пейдж все повече извисяваше глас. Можех да усетя как се надига адреналинът му. Приличаше на хрътка, най-после надушила вярната следа.

— Мога да се обзаложа, че има още съвпадения — продължи той. — Кариерата на Майкъл Бел била пред пълен провал, така че той се заел да си разчиства сметките с всеки, когото обвинявал за неуспехите си.

— Не спирай да ровиш — казах му аз. — Свършил си чудесна работа. Има ли нещо ново от ЛАПУ? Или от Джийн?

— Отиде с една полицейска кола до къщата на Майкъл Бел. Но още не се е обадила.

— А влезли ли са вътре?

— Не. Но са напълно сигурни, че вътре няма никой. Оставили са къщата под наблюдение.

— Добре. Ще се обадя отново при следващото си спиране. Може би от някое от близките летища. За съжаление май ще остана да пренощувам тук.

Никак не ми се искаше да прахосам тази нощ във Върмонт, особено сега, когато всичко се решаваше, но както се очертаваше, нямах друг избор. Колебаех се все пак дали да не спра край някой малък магазин, от онези по бензиностанциите, за да купя един от онези страшно вкусни шоколадови кейкове или да си взема поне пакет фъстъци, но успях да впрегна цялата си воля, за да устоя на изкушението. Господи, понякога наистина прекалявам с увлеченията си.