Джеймс Патерсън: Мери, Мери

Усмихнах се на младата жена зад рецепцията, която правеше впечатление с розовите си кичури и бижутата по себе си. Тя тъкмо покриваше пишещата си машина с пластмасовата калъфка.

— Здравейте. Имам към вас една спешна молба. Ужасно спешна. Наистина се нуждая от помощта ви.

— Не може ли да изчака до утре? — попита жената, като ме изгледа от главата до петите. — Можете да почакате до утре, нали?

— Всъщност не. Току-що говорих с доктор Шапиро и тя ми предложи да дойда тук, за да се обърна към вас. Необходимо ми е да прегледам сведенията за външните посещения при пациентките от криминалното отделение през последните няколко години. По-специално става дума за бившата ви пациентка Мери Константин. Наистина е много важно. Иначе не бих ви безпокоил.

Жената посегна към телефона си.

— Доктор Шапиро ли ви изпраща?

— Точно така. Тя вече си тръгна, но преди това ми каза, че нямало да ви представлява проблем. — Показах й служебната си карта. — Аз съм от ФБР. Доктор Алекс Крос. Това е част от текущо разследване за убийство.

Тя не успя да прикрие неудоволствието си.

— Току-що изключих компютъра си. Трябва да побързам, за да прибера дъщеря си. Предполагам, че мога да ви дам копие от файловете. Ако желаете, разбира се.

Без да дочака отговора ми, тя изчезна в съседното помещение и се върна обратно с наръч папки.

— Можете да останете тук само ако Бетси ви наглежда. — Тя ми посочи с кимване жената в отсрещния кабинет. После си тръгна, без да каже дума повече — нито на мен, нито на Бетси.

Страниците на журнала за посетители бяха разграфени на колони. Започнах прегледа от най-задната страница на последния журнал, като търсех името на Мери в колоната „При кого идва?“.

През двете години, за които най-вече се интересувах, не намерих почти нищо. Очевидно Мери Константин е била доста самотна през този период от живота й.

Ала ето че внезапно в журнала се появиха много посетители, като всичките са се интересували от Мери Константин. Това е бил онзи неочакван наплив, за който ми бе споменала д-р Шапиро. Всичко това е траело около месец и половина.

Погледът ми бавно се плъзгаше надолу по страницата, докато преглеждах имената на посетителите. Повечето ми бяха напълно непознати.

Едно от тях обаче се оказа познато.

Мобилният ми телефон очевидно бе ненавиждан от всички телефонни централи в щата Върмонт. Несъмнено бях попаднал в ничия земя. Или по-скоро в Земята Без Обхват.

Вместо да си губя времето обаче, намерих уличен автомат и веднага позвъних на агент Пейдж в Лос Анджелис. След минута се свързах и с кабинета на Мадъкс Фийлдинг, макар че самия Фийлдинг го нямаше. Каква изненада.

— Знаеш ли какво трябва да направиш сега? — наредих аз на безименния полицейски лейтенант на другия край на линията. — Тегли му една майна. След което ни прехвърли, мен и Пейдж, на телефона на детектив Джийн Галета.

— Какво става, шефе? — отново ме попита Пейдж, докато изчаквахме превключването от ведомствената централа на ЛАПУ.

Тогава чух по линията още един глас:

— Тук Джийн Галета. Ти ли си, Алекс?

— Аз съм, Джийн. Алекс. Карл Пейдж от филиала на Бюрото в Ел Ей също е свързан към линията. Сега се намирам във Върмонт. Мисля, че разполагам с важни новини по случая „Мери Смит“.

— Аз пък мисля, че имам друго разкритие за теб. Едно убийство във Ванкувър — каза Джийн. — Какво те принуди да биеш толкова път чак до Върмонт?

— Задръж за после това за Ванкувър. Моля те, намери Фийлдинг. Или който и да е било там, по твоя преценка, но да е някой, който ще може да призове Майкъл Бел за разпит. Повтарям: Майкъл Бел. Съпруга на Марти Лоуенщайн-Бел.

— Какво?! — Джийн звучеше така, сякаш не вярваше на ушите си. После Пейдж изруга, но поне се бе досетил да затисне слушалката с длан.

Набързо ги осведомих за моето изтощително разследване от последните два дни, а накрая им обясних как бях открил имената от журнала за посетители в щатската болница.

— Той е познавал Мери Константин. Посещавал е Мери тук, в болницата във Върмонт. По-точно неведнъж, а няколко пъти.

— И какво от това? Да не би Майкъл Бел да е уредил нейното бягство оттам? Как би могъл да узнае, че тя се е преместила тук, в Ел Ей?

— Това все още не ми е ясно. Може би тя го е потърсила, когато е дошла тук. Може да са поддържали кореспонденция. Ако е искал да притежава историята й, е трябвало да направи нещо. Мисля, че той е искал тази история. И то съвсем не единствено заради филма си.