Елена Павлова - Зайчета и хвърчила

Половин час по-късно керванът се настани на удобна полянка близо до реката и Броколи за пръв път видя какво означава „бойният строй“. След като колоната спря в средата на полянката, каруците се подредиха около дилижанса, а фургоните ги заобиколиха в кръг, при който между всяка от двете коли имаше разстояние само колкото да се промъкнеш странешком. Единствено последният фургон бе оставен встрани, така че през прохода спокойно да може да се влиза и излиза.

— А сега ще отидем до селото! — Гащатко натовари на коня си препълнените дисаги — Ще дойдеш с мен, нали?

— Иска ли питане! — Броколи с готовност се метна на седлото.

На пръв поглед Киселото село си изглеждаше нормално и приветливо и той се зачуди откъде е получило името си. Едва когато стигнаха първите къщи и видя жителите, които излизаха да ги посрещнат, той разбра — всички до един бяха порове. Вятърът духаше откъм селото и разнасяше натрапчивата им кисела миризма.

— Добре дошъл, Гащатко! — един от поровете избърза напред и пое юздите от катерицата — Позабави се този път!

— Така е! В Мидения град се носят слухове за опасни разбойници край планината и се наложи да изчакам дилижанса да тръгне с нас… Знаеш как е, Горделивко!

Порът кимна.

— Е, — намеси се симпатична млада порка с шарена пола, — защо държим гостите на прага? Покани ги да хапнат, горделив пън такъв!

— Вярно! — Горделивко виновно се усмихна — Влезте, пък ще ви гостим с каквото има!

Всъщност, имаше доста за хапване и пийване. Всички ястия бяха вмирисани на пор, но Броколи бързо свикна с миризмата и можа да се наслади на майсторските гозби.

След като съпругата на Горделивко разчисти масата, порът най-сетне премина към деловата част на посещението.

— Е, — изсумтя той, — пролетта не беше добра за селото… Ловуваме усърдно, но плячката е малко и билките взеха да не растат като едно време, да не говорим за…

— Чакай, чакай! — Гащатко вдигна лапа — Това го чувам всеки път. А то си личи, че селото ви, горкото, е доста далеч от западането! Гордо, познаваме се вече десетина години. Аз знам, че ще ми изнесеш прочувствена лекция как умирате от глад. Ти знаеш, че аз ще почна с това, колко трудно се снабдява керван днес. Ще се пазарим час-два и накрая ще се споразумеем за обичайната цена, която и на мен ми носи печалба, и за теб е изгодна. Защо да си губим времето в празни приказки? Знаеш по колко купувам кожите и билките, знаеш и как продавам брашното и другите работи…

— Така просто не е интересно! — Горделивко въздъхна — От мен да мине, няма да се пазарим — но само този път. И само заради младото ти приятелче!

Гордо и Гащатко около час си разказваха клюки от Мидения град и околностите на Киселото село, след което катерицата се сбогува с поровете и заедно с Броколи се върнаха при кервана.

— Защо Горделивко бе разочарован, че не се пазарихте? — попита зайчето.

— Търговията е в кръвта на поровете! — обясни Гащатко — Видиш ли пор в някой магазин, бъди нащрек — дай му време и той ще те убеди да купиш дори чувал с леви обувки, при това на скандална цена. Що се отнася до Гордо, с него сме приятели открай време. Близо три години водехме заедно кервана, после той се ожени и заседна тук. Върти добра търговия — всички околни села се осланят на него за преговорите с керваните. Ще видиш мнозина като него по пътя… Докато се прибереш вкъщи, обещавам, вече ще си се научил да се пазариш с тях като лисица!

Броколи се засмя.

— Кой знае, — замислено добави Гащатко, — може и да не се превърнеш в скитник като нас с Орехчо, но поне ще можеш да си изкарваш хляба с търговия като Гордо!

— Не съм сигурен, че знам какъв искам да стана! — призна Броколи — До днес мислех да съм салджия като Орехчо, но е толкова интересно да пътуваш с керван…

— Имаш много време да си избереш занятие! — Гащатко му се усмихна — Никой не може да те насилва за това… Всяка професия е важна, каквато и да е тя. Важното е да се постараеш за друго — да станеш добър заек!

Броколи бе безкрайно заинтригуван от живота в кервана. От събуждането си рано сутрин та чак докато си легнеше вечерта, той си пъхаше носа навсякъде, задаваше купища въпроси и вечно гледаше да е наблизо, когато някъде нещо става. Гащатко и останалите се стараеха да бъдат любезни — пък и бързо откриха, че Броколи не страда от празно любопитство. Зайчето се научи да разузнава пътя и да преценява откъде могат да минат фургоните, още в края на първата седмица то вече безпогрешно откриваше идеалните места за нощувка, усърдно помагаше в грижите за конете, събираше съчки за огъня…