Елена Павлова - Зайчета и хвърчила

Броколи продължаваше да хлипа, така че лисугерът нетърпеливо го метна върху Фалко и поведе коня след себе си.

КАКВО СЕ СЛУЧИ ДО ТУК:

Когато се къпеше на реката, зайчето Броколи видя прекрасна лодка. Докато я разглеждаше, заспа в нея и се озова далеч надолу по течението. Салджията Орехчо го спаси и го заведе в Мидения град. Докато Орехчо продаваше стоката си, Броколи се впусна в проучване на града. Закъсня да се прибере и за малко да бъде отвлечен от борсука Скубльо, но лисугерът Смрадльо го спаси и го запозна с морето. Орехчо бе обещал на Броколи да го върне вкъщи, но му се наложи да отплава в друга посока, за това той повери зайчето на керванджията Гащатко. Заедно с кервана, Броколи посети Киселото село, научи много за живота по пътя и силно желаеше да срещне разбойници. Мечтата му, за нещастие, се сбъдна в прохода на Кленовата планина, където Гащатко загина в боя, а зайчето бе отведено за да стане играчка на дъщерята на главатаря Лакоман.

Броколи плака дълго, притиснал лице в меката грива на Фалко. Пътят към леговището на разбойниците обаче беше още по-дълъг, така че зайчето имаше време да се поуспокои и дори да започне да се оглежда с интерес. Все още очакваше да види разбойници като описаните в книжките — напети и снажни, със скъпи дрехи и благородни лица… И толкова по-разочарован остана.

Някои от разбойниците яздеха дребни космати коне, които досущ приличаха на Фалко — само дето техните гриви и опашки висяха сплъстени, а по глезените им се бе спекла кал. Останалите бандити караха фургоните, а кончетата им подтичваха наблизо. Но нито един не беше напет, снажен и поне що-годе прилично облечен. Дрехите им бяха сиви от прах, доста поовехтели и тук-таме дори с кръпки. Те всички приличаха повече на Скубльо, отколкото на богаташи — муцуните им бяха унили, козината проскубана, а оръжията стари и износени. Лисугерът, който бе качил Броколи на Фалко и сега яздеше до него, също не правеше изключение. Наистина, конят му бе по-добре поддържан, а самият той — едър и с умно изражение, но все пак…

— Май взе да идваш на себе си? — лисугерът доволно се ухили, показвайки на зайчето пълната си с внушителни бели зъби уста — Знаех си аз, че от един умрял няма да се повредиш! Та, казвам се Лакоман! Добре дошъл в бандата!

— Бих искал също тъй добре и да си ида! — промърмори Броколи.

— Е, хайде сега! — Лакоман отново показа зъбите си — Ще си играете с щерката, пък като й омръзнеш след някое време, ще му мислим за изяж.. тъй де, за заминаването ти! Що се отнася до бандата — вярвам, че ще ти хареса! Хлапета като теб много си падат по разбойничеството!

— Хм! — отбеляза Броколи.

— Ама бая си порева… — лисугерът цъкна с език — Е, то вас, зайците, и капка кръв ви стига да ревнете!

— Гащатко ми беше приятел! — възрази Броколи — Ако не можеш да плачеш за приятел, казва татко, значи не си мъж, а отрепка!

Лакоман вдигна вежди:

— Толкоз приятели съм виждал да умират, да съм изплакал цяло езеро, ако бях ревал за тях!

— Значи не си мъж! — победоносно заяви зайчето.

— Ако не те водех при щерката, да съм те наръгал вече! — ядоса се лисугерът — Млъквай!

Броколи имаше още въпроси за задаване, но благоразумно си затвори устата.

След десетина минути конете излязоха на закътана скална площадка, в дъното на която зееше черният вход на пещера.

— Къде е замъкът? — изуми се Броколи.

— Какъв замък?

— В книгите пише, че разбойниците живеят в замъци и…

— А пише ли нещо за шамар зад врата?

От пещерата с радостни викове изскочиха сюрия хлапета на различна възраст и обградиха разбойниците. След тях наизлязоха и жени, които доволно се заеха да обсъждат достойнствата на заграбените товари.

Лакоман смъкна Броколи от седлото, стисна го под мишница и така влезе в пещерата.

Не приличаше на дворец и зайчето трябваше да признае, че Гащатко е бил съвсем прав — просто една мрачна и вмирисана пещера, в която живеят дрипави и подли разбойници.

— Това е дъщеря ми Рижла! — Лакоман стовари зайчето на пода — Рижи, това е Броколи!

Лисичето лежеше в уютна скална ниша върху наръч разкошни кожи. Край него — на една ръка разстояние — бяха разпръснати разнообразни играчки и дрънкулки. Това вече подобаваше на истинска разбойническа дъщеря от книгите и Броколи се усмихна. Гащатко бе сгрешил поне веднъж.

Лисичето и Броколи втренчено се гледаха няколко секунди, после Рижла каза: