Елена Павлова - Зайчета и хвърчила

— Мислех си, че не искаш да пътуваш по суша!

— Конят променя всичко! — лъчезарно се засмя Броколи.

Орехчо събуди Броколи рано на следващата сутрин. Ханджийката Кики беше опържила великолепни палачинки — както самата тя каза, „за изпроводяк“. Зайчето хапна доста набързо и Орехчо мъдро отбеляза:

— Знам, че изгаряш от нетърпение, но, синко, няма да накараш Гащатко да дойде по-рано, ако приключиш закуската за нула време!

Всъщност, останаха им дори няколко минути за сбогуване. Кики даже се разплака:

— Ако някога минаваш през Мидения град, отбий се да се обадиш!

Орехчо беше по-сдържан, но си личеше, че и той е разстроен. Връчи на Броколи кесийката с парите, прегърна го и каза:

— И се пази, синко!

Дори Броколи се натъжи и му се прииска все пак да тръгне с Орехчо към Кучеград, но точно в този момент Гащатко най-сетне пристигна и Фалко направо омагьоса зайчето.

Кончето беше дребно и космато, с цвят на презрели сливи и с топли дружелюбни очи. Гривата и опашката му бяха сплетени на плитки, в които се развяваха перца, мъниста и панделки.

— Много е кротък! — Гащатко връчи юздата на Броколи — Щом веднъж свикне с теб, ще те следва по петите като кученце. Не е плашлив и няма да те хвърли от седлото за нищо… Абе, хубав кон е!

И тъй, Броколи се сбогува с Кики и Орехчо, яхна Фалко и потегли след Гащатко.

Керванът се намираше на една полянка извън града. Състоеше се от двадесетина фургона с чергила, няколко открити каруци и една карета, която Гащатко нарече „пътнически дилижанс“.

— Пътнически какво? — не разбра Броколи. В керваните, които бе виждали в Детелиновото селце, такова нещо нямаше.

— Дилижансът, — обясни Гащатко, — превозва пътници насам-натам по определен маршрут. Има два вида. Единият е експрес — с осем коня е, спира само в по-големите селища и отива чак до Брезовия поток. Този тук е пътнически, по-бавен и само с четири коня. Задържа се във всяко селце, край което минава. Нали разбираш, ако нямаш кон, можеш да тръгнеш с дилижанса… Впрочем, той е с кервана само за два-три дни, после ще завие към вътрешността. Просто се случи така, че тръгването му съвпада с нашето — а всеки спътник е добре дошъл!

Броколи кимна.

— Добре, ако всички сме готови, можем да потегляме! — Гащатко измъкна от дисагите си един рог и го наду.

Конете и керванджиите се размърдаха. Ако Броколи не го бе видял, нямаше да повярва — само за дре-три минути хаотично разпръснатите коли се подредиха в стройна колона. В двата края имаше фургони, а дилижансът беше в средата. Имаше и десетина ездачи като Броколи и Гащатко — само че всички те бяха въоръжени.

— Ти ще яздиш с мен отпред! — Гащатко зае мястото си в редицата — Тъй да се каже, за да си ми под око!

Броколи се нацупи. Не беше толкова малък, че да има нужда от наблюдение. В крайна сметка Орехчо го бе оставял самичък да разглежда Мидения град!

— Освен това, — допълни катерицата, — така ще мога да те пращам да разузнаваш пътя!

Това вече беше друга работа и зайчето гордо се изпъчи.

Гащатко отново наду рога и смушка коня си.

Керванът потегли и постепенно набра скорост по пътя. От време на време Броколи се обръщаше да го разглежда и забеляза, че ездачите са се разпределили равномерно от двете страни на колоната.

— Защо се държат така? — попита той любопитно.

— Това е боен ред! — обясни Гащатко — В случай, че някой ни нападне, те ще отблъснат атаката, докато фургоните се организират и се подредят в кръг около каруците и дилижанса.

— Защо да ни нападат?

— Е, сам знаеш, в днешно време пътищата не са никак безопасни… — катерицата въздъхна — Навсякъде гъмжи от разбойници, особено тук долу край морето. Като преминем през Кленовата планина, ще се почувствам по-спокоен. Но засега е по-добре да не се оставяме да ни изненадат!

— А къде всъщност отиваме?

— Доста нагоре по реката. До Рибешкия вир, ако трябва да съм точен. От там до твоето село има само няколко дни път — ще те придружа, доато керванът почива преди обратния преход.

— А сега накъде сме тръгнали?

— Към обяд ще стигнем до Киселото село. Там ще пренощуваме!

— А защо…

Гащатко стрелна зайчето с такъв поглед, че Броколи реши да си задържи въпросите за по-късно.

Слънцето току-що бе прекосило средата на небосвода, когато Броколи забеляза в далечината сгушени една в друга къщи.

— Това е Киселото село! — кимна Гащатко — Движим се съвсем по план, а?