Елена Павлова - Зайчета и хвърчила

— Какво ме зяпаш?

— За пръв път виждам разбойническа дъщеря! — обясни зайчето.

— И хубава ли съм? — Рижла се изкиска.

— Изглеждаш като принцеса! — увери я той — Само че…

Тя вдигна вежди.

В приказките за принцеси, сети се Броколи, винаги се споменаваше, че закуската им се сервирала в леглото.

— Закуската ли чакаш? — попита той — Не е ли малко късно за закуска?

— Гладен ли си? — учуди се Рижла.

— Не, просто… Принцесите са задължени да изядат закуската в кревата. Явно и при разбойническите дъщери е така. Необходимо ли е обаче да лежиш и докато чакаш?

— Глупак! — Рижла го замери с една от играчките си и обърна глава към стената.

— Ела! — Лакоман сграбчи отново Броколи и го замъкна настрани — Заслужаваш да те набия хубавичко!

— Защо? Не знаех, че засягам с нещо обичаите в бандата ти!

— Не става въпрос за обичаи! — лисугерът разтърси глава — Просто тя не може да става!

Броколи се ококори.

— Когато беше малка, — Лакоман въздъхна, — воювахме с друга банда. Проклетниците ни бяха издебнали и нападнаха жените и децата в пещерата. Рижла бе посечена с меч в гърба. Оцеля… Но не може да ходи!

— О! — Броколи прехапа долната си устна.

— Ще изпреваря въпроса ти и ще добавя, че съпругата ми загина тогава… Последният път, когато някога съм плакал!

— А какво стана с противниците?

— Изклахме ги до един. Но това не може да върне здравето на Рижла, нали? — Лакоман се усмихна печално.

Броколи кимна и си помисли, че след всичко, което лисугерът бе преживял, можеше да му се позволи да не плаче за приятел — и въпреки това да си остане мъж.

— Сега вече знаеш! — Лакоман го погледна несигурно.

— Съжалявам! Трябваше да ми кажеш по-рано! — Броколи му обърна гръб и се запъти към нишата на Рижла.

Лисичката гледаше в негова посока. По бузите й имаше сълзи.

— Извинявай! — каза й Броколи — Аз наистина съм глупак!

— Не си! — Рижла се усмихна — Не можеше да знаеш… Трябваше да се сетя, че татко не ти е казал!

— Значи ми прощаваш?

— Разбира се! — тя протегна лапичка и го побутна — Седни тук до мен и ми разкажи какво правеше с кервана!

Броколи се покатери върху кожите, намести се удобно и започна да разказва — за запознанството си с Гащатко, за Фалко, за Киселото село… Рижла го слушаше внимателно и на места пляскаше с лапи — например когато стигнаха до това как Броколи открил елен в капан и го освободил (после Гащатко много го гълча за похабяването на месото, но той не й каза за това). На свой ред тя му разправи за бандата — за техния живот на преследвани от закона, за някои от по-големите им обири… Беше почти като в книгите — дори по-вълнуващо в някои отношения. Изобщо, двамата прекараха един великолепен следобед и, когато една бобърка им донесе вечерята, Броколи бе убеден, че Гащатко напълно е грешил — вярно, разбойниците бяха дрипави и живееха в пещера, но не бяха нито глупави, нито неспособни и дори за озлоблението и жестокостта им си имаше причини.

При разбойниците не беше чак толкова лошо и постепенно Броколи взе да свиква. Вярно, животът в бандата не беше точно като в книгите, но за това пък в пещерата беше весело. Тъй като съгледвачите не донасяха съобщения за нови кервани, Лакоман и останалите ходеха да ловуват, а вечер всички се събираха край големия огън, разказваха си най-различни истории, пееха шумни разбойнически песни и танцуваха груби разбойнически танци. Не само вечерите бяха забавни — Броколи и Рижла играеха до насита по цял ден, а когато Лакоман бе свободен, изнасяше дъщеря си пред пещерата и там тя и зайчето хранеха Фалко, сплитаха му украшения в гривата или пък лисугерът учеше Броколи на сложни ездачески номера.

Рано една сутрин обаче Лакоман събуди зайчето по необичаен начин:

— Трябва да поговорим за нещо!

Броколи го последва отвън и седна на един камък до него.

— Не е разбойническа работа да моля, — каза Лакоман, — но имам една молба към теб! Случайно чух как разказваше на Рижла за кервана и търговците… Не си я излъгал като спомена, че Гащатко те имал за талантлив, нали?

— Не съм лъжец! — обиди се Броколи.

— И аз така мисля! — кимна лисугерът — Днес трябва да се срещна с търговеца, на когото продавам, ъъъ, заграбеното. Шкембо е дебел и подъл измамник — дава ми грошове за стоки, които струват десеторно повече…

— И Гащатко така казваше!

— Май този Гащатко е бил много умен! Както и да е, моля те да дойдеш с мен. Аз съм разбойник, не умея да се пазаря с търговците. Може би ти, като талантлив керванджия…