Елена Павлова - Зайчета и хвърчила

Всъщност, Броколи също беше уморен до смърт, така че прие избора на коня, легна под едно дърво и мигом заспа.

По някое време следобед го събуди странно тракане. В началото звукът бе съвсем тих, но бързо се усилваше. Приличаше на чаткането на въртящи се воденични колела, но и на звънтене от удари на метал с метал…

Фалко тревожно изпръхтя. Секунда след това на полянката с фантастична скорост връхлетя една костенурка.

Разбира се, Броколи беше виждал доста костенурки, но всички те бяха отчайващо бавни… и никоя не носеше оранжева купа на главата или ярко като купата шалче… Така че зайчето зяпаше новопоявилия се с отворена уста.

Като видя, че му е направила силно впечатление, костенурката доволно изсумтя и заяви:

— Здрасти! Аз съм Черупчо! А ти?

— Ъъъ… Броколи!

— Какво правиш по тия места, Броколи?

— Точно в момента бягам от банда разбойници!

Беше ред на Черупчо да го зяпне с увиснала челюст:

— Сериозно ли говориш?

Броколи кимна.

— Леле, това сигурно е адски интересна история! — костенурката изпружи врат — Щом бягаш, сигурно ти трябва и хубаво недостъпно скривалище?

— Ами…

— Знаех си аз! — Черупчо доволно потупа купата на главата си — Случайно имам едно подходящо за беглец като теб местенце! Обаче ще те заведа там само ако обещаеш довечера да разкажеш на всички историята си! Добре, мятай се на коня и да тръгваме! Не е много далеч… Не мога да карам бавно, но ще спирам да те изчаквам!

— Не можеш да правиш какво?

— Да карам! — Черупчо гордо се ухили — Аз сам я измислих тая дума! Нито ходиш, нито яздиш, нито плуваш… А някак си трябваше да се нарече!

— Кое?

— Виж, то си е ясно, че аз съм моторна костенурка…

— Мото… какво?

Черупчо се плясна по челото:

— Виж сега, нали не смяташ, че аз по рождение се движа така бързо?

— Ами…

— Лисиците в Лисичата стъпка много обичат супа от костенурки. Пък и умеят да тичат къде по-добре от нас. Така че се наложи да ги надхитрим! Нокътчо измисли мотора миналата година. Погледни! — Черупчо тромаво се изтегли назад и изпод него се показа странна на вид количка с три колелета.

— И с това тичаш бързо? — полюбопитства Броколи.

— Погледни! — костенурката посочи с лапа някаква плетеница от зъбчати колеленца вътре в количката — С това ключе навиваш ластика. Като освободиш спирачката, той завърта вала. И — фиууу! Нокътчо се е заел да изобретява как да караш мотора по-бързо и по-бавно, но за сега с него може само да се завива и да се спира.

— Аха! — Броколи не разбра особено много от обяснението, но в момента го вълнуваше друго — А тази купа на главата ти за какво е?

— Купа! — Черупчо обидено изсумтя — Купа! Ха! Това, глупаво зайче, е каска! Моторна каска, така се нарича! Ако катастрофирам върху някое дърво, тя ще ме предпази от удара!

— И върши ли работа?

— Как да ти кажа… — Черупчо отново се качи на мотора си — Във всеки случай е много хубава, нали?

— И ярка!

— Да, взе ми думата от устата — ярка е!

— А шалчето? То „моторно шалче“ ли се нарича? Не мисля, че може, ъъъ, да те предпази от дърветата!

— При високи скорости като моята, вятърът ти духа във врата! — с достойнство заяви Черупчо — Пък аз имам чувствителни сливици! Освен това е хубаво!

— Да. И ярко!

— Особено това! — съгласи се костенурката — А сега, ако си готов, да тръгваме! Можем да си бъбрим и на острова, където няма лисици… а също и разбойници!

Черупчо нагласи ключето на мотора си и се стрелна по пътеката. Шалчето се развяваше над черупката му като оранжево знаме.

Беше доста необичайно да следват стрелкащия се насам-натам Черупчо и Броколи сигурно щеше да го загуби, ако не бяха каската и шалчето, които се забелязваха отдалеч.

Най-сетне Черупчо спря край един дървен кей.

— Това с мотора е чудно изобретение! — призна Броколи — Фалко не може да препуска така бързо като теб, а какво остава за лисиците?

— А, това не е нищо! — костенурката махна с лапа — Почакай да видиш ферибота!

— Какво?

— Търтъл, който пристигна с кораб от Английско, му измисли името! „Търтъл“ на англичански значело костенурка…

— Казва се „английски“! — намеси се още една костенурка, която излезе от храстите — И освен това името ми се произнася „Таатл“! Що се отнася до знаменития ни, феймъз — това ще рече „забележителен“ — фейрибоут, неговото име пък означава следното…

— Това е Търтъл! — успя да вмъкне Черупчо — Търти, запознай се с Броколи!