Пиер Пьоло - Грубо в мозъка

— Вие сте продавач на ОПС, нали?

Даниел кимна малко неуверено — тъй като инициативата бе поела тя, ентусиазмът му съвсем се прекърши.

— Мисля, че познах по това, как прелиствате фишовете. От коя фирма?

— „Том-Фил“ — каза Даниел, сочейки значката на ревера на сакото си.

— Най-добрата, нали?

В усмивката на момичето долови лека, ала не зла ирония. Беше гладен. Стотици миризми се носеха из ресторанта и глождеха стомаха му.

— Най-добрата, разбира се — каза той.

Три минути по-късно той осъзна, че държи пред нея редовната си хвалебствена реч. Девойката го слушаше полуразвеселена-полузаинтересована. Остатъкът от шербета се бе стопил; с върха на лъжичката тя галеше очертанията на устните си. Всъщност изглеждаше доста добре — особено погледът и гърдите й… Даниел се запита дали бе законно и религиозно омъжена, дали въобще имаше някой в живота й, другар или другарка. Реши, че не бе от тия, дето непременно робуват на принципи в тия неща… В погледа й имаше нещо, което му напомняше съпругата му, Матилд… Матилд, в началото на запознанството им, защото сега, след време, погледът й бе скован от неизменен отмъстителен мраз.

Най-после Алдо донесе чиния препълнена с юфка и всевъзможни морски лакомства, сложи я пред Даниел, смигна, кимна по посока на девойката и изчезна, ухилен под мустак.

— Вие нямате ли приемник ОПС? — осведоми се Даниел, като разбъркваше соса и тестените късчета с върха на вилицата си.

Тя каза, че нямала и че не чувствала да й липсва. Стигал й нейният стар академичен приемник, впрочем тя почти не го пускала. Била последователка на „Преродените в бога“, заяви тя глухо и спокойно, а сякаш нададе боен вик.

— Аха! — промълви Даниел, внезапно притеснен при мисълта, че му предстои идеологически спор, а никак не го желаеше.

„Преродените в бога“… ясно. Най-злите противници на системата ОПС, които обаче не се отказваха да я използват за пропагандни цели, ако случайно им се отстъпеше за ограничено време антената, с цел да се изтъкне политиката на либерализация на информационните средства. И „преродените“ излизаха пред ОПС, за да изобличават ОПС.

Какво демократично алиби за правителството, което много добре знаеше ограничения брой слушатели на „преродените“, и добра предпазна клапа за водачите на сектата, които вероятно бяха наясно за манипулацията, но гледаха да не изпускат случая. Бяха яростни революционери и действени, доколкото позволяваше законът, проповядваха премахването на големите международни религиозни движения. Действаха заговорнически и подмолно за преобразуването на действителността, като прибягваха до всякакви манипулации и най-вече до средствата за масова информация и системата ОПС. Водач на „преродените“ бе Жозеф Малиер, наричан още Жо Велики, един луд…

— Мисля, че не си струва да се убеждаваме един друг… — каза Даниел.

Поднесе към устните си една хапка, напоена хубаво със сос. Очите му бяха насълзени. Скришом изтри клепачите си, докато дъвчеше.

— Не се плашете — каза момичето. — Нямам борчески дух. Впрочем мисля, че крайностите, които много от нашите проявяват, повече навреждат на делото ни, отколкото… Вие плачете?

Даниел попи отново сълзите си със салфетката на бели и червени квадрати. Усмихна се.

— Няма нищо. Малък недъг… — И той на драго сърце заобяснява, като се надяваше с това да отклони разговора… — Някога боледувах от нещо на кръвоносната система — (потупа челото си) — частична лицева парализа… Нищо сериозно. Оздравях… само че се получило невронно срастване, както ми обясниха. С отражение върху слюнчените и сълзоотделителни процеси, поточно в обменните канали. Прилича на някаква шега, но е така. Нещо като грешка в регулировката, ако мога така да се изразя. Например, когато съм гладен, слюноотделянето нормално трябва да се увеличи, но тая погрешна регулировка задвижва сълзоотделителната система. И аз заплаквам.

Тя се ококори, сетне прихна. Засмя се и Даниел, бършейки отново сълзите си… Както се надяваше, разговорът се прехвърли на тази тема и той си отдъхна.

Излапа набързо яденето в чинията. Девойката прие отново безразличния си вид, който я обезличаваше; повече не й беше интересно, плати сметката си и стана, кимвайки на Даниел. Той се загледа подире й. Под прозрачната туника, умело разкъсана по краищата, носеше червени бикини, врязани в задничето й — заоблено и приятно поклащащо се в такт с походката.

Даниел повика съдържателя, поръча десерт и размени няколко думи за момичето. Той осведоми Алдо, че била от „Преродените в бога“, и веселата усмивка тутакси изчезна от мургавото запотено лице на съдържателя. Той заяви, че в неговото заведение тя няма повече да намери място за хубавото си задниче и всичко останало, че той не желае да има нищо общо с тая измет… и че е цяло нещастие, че тия проклети безверници все някак успяват да вербуват в редиците си най-хубавите момичета. За доказателство спомена за една антиклерикална манифестация на „Преродените“ при преминаването на папската процесия преди няколко дни: