Пиер Пьоло - Грубо в мозъка

— Имаше петдесетина такива побъркани, повече момичета, облечени, ако може да се говори за облекло, с лъскави гирлянди и нищо повече. Като коледни елхи, такива ще ти ги кича всеки ден! Бъди сигурен, приятелю, че ония от охраната на драго сърце са хукнали да ги арестуват! Гирляндите не са помогнали. Хич не знам как са удържали да не ги изнасилят на място. Още повече че ония си го търсеха. Палките в панталоните им струваха повече от палките в ръцете им, честна дума.

— Не видяхме такова нещо по ОПС… — Алдо избухна в гръмък смях.

— Има си хас! ОПС предаде триумфалното шествие на светия отец и толкоз. Така трябва. А тия побъркани момичета аз ги видях с очите си. Видях ги и тия, дето бяха там. Бас държа, че всички мъжаги се бяха настървили на плячка, само че не му беше времето.

След това заключение, което развесели Даниел, съдържателят се върна при бара и подхвана историята пред онези, които бяха чули само по нещо от нея…

Даниел Монклеман изяде десерта си (и той си бе поискал шербет с фъстъци), мислейки за девойката. После, докато пиеше истинско кафе, продължаваше да си представя силуета на девойката, очите й, които му напомняха Матилдините, черните й устни, гърдите под прозрачната блуза, заобления задник, скрит под бикините, които мислено сваляше. Прииска му се нещо ново. Като момичето от „Преродените в бога“. Матилд отдавна вече не му действаше, само му се прищяваше да си потърси друга, цялата бе във възглавнички от тлъстини, целулит и тем подобни. Би го изтърпял как да е, но и с лицето й ставаше нещо подобно, а избухливият й характер я превърна след време в непоносима дебелана. Но, господи, нали както има лек за психическо смущение, така има лек и за затлъстяването, за целулита! Или пък раздяла, развод, нещо ново! Стоп, господине, не: и дума не може да става за развод при „Поклонниците на свети Петър“, отцепили се от всесветското християнство. Те дори живеят в 2026 година от тяхната „ера“, а не в 2045 година според официалния календар на Европейската конфедерация и общоприетото датиране, въведено от Всесветското християнство. Супер неподкупните привърженици на свети Петър се женят пред лицето на бога и за цял живот! Създават деца и ги възпитават по тяхному… А Матилд бе поклонничка на свети Петър. По-точно бе симпатизираща и заинтригувана от тях по времето, когато се срещнаха с Даниел (и имаше толкова жив и закачлив поглед!). Но ето че ВЯРАТА я озари, спусна се отгоре й като облак фекални стрептококи над отходна яма и резултатът бе такъв, какъвто можеше да се очаква — гнусен.

Даниел Монклеман излезе от ресторанта, изпратен шумно от собственика и неколцина постоянни посетители.

Навън слънцето безмилостно жареше. Млечносиньото безоблачно небе сякаш похлупваше жегата с гигантски капак и затова бе душно като в парник. Далече във висините един самолет чертаеше безшумно светла бразда от сгъстен газ: като бързо зарастваща драскотина. На изток сред светлината се люлееха яркоцветни летящи криле; Даниел за миг се захласна в техния танц, питайки се разсеяно откъде са излетели спортистите и на кои писти щяха да се приземят. Леко запотената му длан зацапваше дръжката на чантата му. Движението по улиците бе плътно, ала шумът бе приглушен. Повечето коли имаха специални мотори за пречистен газ или батерии за земно електричество.

Внезапно си спомни, че клиентката му съвсем не бе неприятна. И тя беше поборничка, като момичето с червените бикини, само че се бореше за „Вярата на човека“. Съвсем различно нещо от „Преродените в бога“.

„Ха, ха, ха!“ — изсмя се в себе си Даниел Монклеман.

С бодра стъпка се запъти към колата си, спряна на стотина метра. Програма: боркинята на „Вярата на човека“ и окончателната продажба на поръчания приемник. Добре. Ще види как ще потръгнат нещата. От двадесет и пет години бе представител-продавач на фирмата „Том-Фил“ и много добре знаеше, че някои клиентки особено харесваха ненадейните посещения: клиентките и техниката ОПС бяха двете любими теми за разговор (да не каже и единствените…) сред колегите му… Както и да протекат нещата у боркинята, след това непременно ще иде да поскита из прохладните улици на остров Сен Луи. Тия прохладни улици…

Седна зад волана, тракна вратичката, спусна стъклото. А сега напред.

Пак ще се прибере у дома си по-рано.

Даниел си засвирука, докато маневрираше, за да се вмъкне в потока коли. На кръглия площад, ей там, ще завие и ще поеме по улицата, където се намираше изследователският институт. Синеблузите химици се връщаха на работа, по моравата пред него спореха за нещо групи хора.