Пиер Пьоло - Грубо в мозъка

Диф изглеждаше доволен. След подписването на договора той поиска да го включат отново в ОПС. Сложиха му приемник от трето поколение на „Том-Фил“ (то се знае) и той се програмира сам под разсеяния поглед на един техник. Тази операция стана в едно помещение на „Том-Фил“ и продължи един следобед. След това Диф поиска да го откарат пак в апартамента на Жан Гот. Решил бе да се върне в магазина на другия ден.

Гот го очакваше във всекидневната. Беше унил, ала Диф дори не забеляза.

— Я виж! — провикна се той, сочейки ушния приемник, закачен за лявото му ухо. — Ето че пак съм свързан със света, Жан! Нали така трябва, щом искам да съм правилно информиран за действителността. Щом искам да знам за какво да говоря в моите прегледани и поправени, харесвани и спорни творби.

Гот се усмихна едва-едва. Въпреки всичките му усилия въодушевлението на Диф не изглеждаше чак толкова убедително. А той продължаваше с удесеторено старание:

— Трябва да се намесиш в този свят, ако искаш да говориш за него. Да знаеш хит-парада на вярата и вярванията, да умееш да разчиташ барометъра на сигурните неща… Да си способен да издекламираш с точни цифри вярващите, спечелени за правото дело от негово светейшество Еварист I, привличани и събирани оттук-оттам. Знаеш ли колко са на брой, Жан? Знаеш ли каква е силата на Всесветското християнство, което така успешно изтръгна корените си от миналото?

— Диф! — викна Гот. — Ким е убита от ДДОК.

Пресилената лукава усмивка, изкривила лицето на Диф, се задържа още няколко мига, сетне той побледня и чертите му се изопнаха. Застина на мястото си, до вратата на стаята. А Гот стърчеше по средата й.

— Причината е не това, което направихме с тебе. Научих го едва днес следобед. От устата на Роли Данк, от „Том-Фил“, докато ти поставяха приемника.

Диф остана безмълвен.

— Роли не издържа! — извика Гот. — Но, изглежда, и той не е в течение. Така казва.

Диф полуотвори устни. Бледнината по лицето му постепенно се загубваше.

— Кой? Защо?

— Някакъв техник от ДДОК, може би лично Жули Норман, по нареждане на Стомб, разбира се. Но не можем да узнаем със сигурност. Нищо не може да се докаже. Нищо.

— Защо? — повтори Диф.

Гот мислеше, че това ще го съсипе, и се зачуди като го видя тъй спокоен и невъзмутим.

— Монтираната заглушителна система не е работила добре. Или прекалено добре… та чак е заглушавала персоналните емисии за Ким. Има и графики — имало е, тъй като са ги унищожили, но Роли ги е видял. О, не че те са показвали, че Ким е приемала емисиите, но са отразили постепенното затихване на умствените й дейности. Стихването на бурята… Не е никаква злополука. Норман е бил преместен на друга служба, уж случайно. Роли и аз сме на едно мнение. Той е говорил със Стомб и по държането му се е убедил, че е така.

Диф присви клепки, помисли за миг. Прошепна:

— Ким е трябвало да умре.

— Точно така, Диф. Никой не бе сигурен, че ти ще се съгласиш на дългосрочен договор с ДДОК, договор, който да предвижда контрол над предаванията ти. Интерференциите, които причини, бяха голяма опасност, а те можеха да се подновят. Ти беше едната част на тази машина, предаването, а Ким — другата, приемането. Няма ли приемане, няма опасност и от предаване, край на насочените снопове, предавани чрез онази комуникационна система. Трябваше да се премахне причината за връзката. И още нещо, не знам дали не са мислели с този удар да създадат драматична ситуация, която да те подтикне да продължиш в тяхна полза твоите потресаващи творби: та нали искаха сюжет за смъртта на Ким. Съобщението за тази смърт разтърси силно зрителите. Така че от ДДОК постъпиха предпазливо и изгодно за тях. За да те обезоръжат, а след това по-сигурно да те подчинят, знаейки, че си увлечен от стихията и не можеш без нея. Искаха да пресушат този извор на творчество у тебе, за да използват по-добре останалите, онези, които могат да се управляват. Точно така и стана. Диф, те си въобразяват, че са спечелили.

— Въобразяват си?

— Напускам ги, Диф. Захвърлям всичко. Проклет да съм, че се сетих за това директно предаване, те го използваха като предлог да поставят заглушителната си система. По дяволите! Виновникът съм аз! Убиецът! Плюя на всичко, да не съм чул вече да ми говорят за сътру…

— Не, Жан — спокойно каза Диф.

Приближи се до ниския червенокос човек, треперещ от глава до пети, със сгърчено разстроено лице. Хвана го за раменете и го стисна, докато мъчителна гримаса не изкриви чертите на Гот, докато погледът му не се осмели да срещне погледа на Диф Билби.