Пиер Пьоло - Грубо в мозъка

Трябваше (така каза Гот) да мине време. Така смяташе и Диф Билби (който не бе обелил дума по този въпрос, но се правеше, че чака да го молят, за да приеме). И времето измина.

Диф не го пресмяташе. Бяха много дни и нощи.

Един ден към обед Гот рече:

— Жборг пита дали мислиш за четвъртата си творба и за подновяването на договора. Ще подпишат каквото поискаш, представяш ли си? Продължава сензационно да спада процентът слушатели на другите мрежи, след три години ще им продадем за едно излъчване твоите творби на невероятни цени. Дори и третата, макар че не беше толкова добра. Продадохме вече на чуждестранните телевизионни мрежи от евро-американското обединение ОПС. Цяло състояние.

Той замълча, сякаш очакваше Диф да запита нещо по-конкретно за това състояние.

— Добре — каза Диф. — Ще направя четвъртия епизод.

С тон на човек, който дълго е мислил над току-що казаното. Гот се намръщи. От няколко дни, изглежда, му тежеше да понася мълчаливото присъствие на Диф. А Диф Билби, за когото не остана скрито неговото държане, логично бе решил, че поканата на „приятеля“ му, беше чисто и просто телеразпоредба от ДДОК и сие. Голяма работа.

— А договорът? — попита Гот.

— Ще видим.

— Ще ги разиграваш ли? Може би ще подпишеш с някоя друга мрежа?

— Ти как предлагаш?

Беше се отпуснал по обичайному в дълбокото кресло, което си бе харесал още с влизането си във всекидневната. Беше отслабнал — стопил бе няколко килограма, тъй че ризата му се люлееше на него. Почти не се миеше, не се решеше, не сменяше по-често отпреди дрехите си. Веднъж-дваж Гот му бе намекнал нещо за тази занемареност под формата на шега, ала убийствените погледи на Диф го накараха да се откаже от ролята на досаден наставник бавачка или на превзета съпруга.

— Подпиши каквото си искаш — каза Гот.

— Но ако подпиша, да речем, с 3-а мрежа, какво ще стане с тебе?

Гот присви очи.

— Кажи си честно какво искаш?

— Само да знам… Бил си добър с мене и все още си такъв, Жан. Не искам да ти изиграя мръсен номер.

— Не получавам процентно възнаграждение — каза Гот.

— Ще поправим това положение. Ще подпиша с ДДОК, ще им изфабрикувам глупости и всичко ще се нареди отлично.

— Глупости?

Диф Билби кимна:

— Аз съм безчувствен, Жан. Премного съм жив, за да вярвам все още, че моите творби могат да променят нещо… О, не се безпокой. Това все ще е удобният Диф Билби, тревожещ толкова, че да не тревожи. Няма да останат измамени. Когато бях унищожен, творях истински. Сега съм жив и безчувствен и вече не искам да се унищожавам, нито смелост имам за това, нито вяра. Живеем в свят, в който трябва да си вярващ, Жан… Пък и нали видях какво остана от моите произведения, като минаха през филтъра на ОПС и средствата за информация. Разбира се, шокирали са. Разбира се. Само че сега знам, знаел съм и преди, знаеш и ти, че човек винаги се пробужда след най-тежкия кошмар и пак заживява нормалния си живот — дори и той да е само някакъв сън. ОПС ви потопява в действителното, кара ви да изживеете събитието непосредствено, да участвате, да чувствате, да трептите. Тя заема мястото на безредните сънища от парадоксалния сън… за да направи от тях организирани визуализации, изживени субективно. Ала това са пак сънища, Жан. Няма друга тайна. Премине ли нещо през тези информационни средства, то автоматически става нереален продукт. Можеш да вярваш в това, да го вземаш за образец, да отхвърляш този образец. Какво от туй? Крайният резултат е предвиден. Знам, че става въпрос за модел на един сънуван свят, и все пак вярваме в него, нагаждаме се към него, стараем се да го изживеем в действителност. Разкъсваме се между два начина на възприемане: колцина избират да се откажат от това тежко положение и се доверяват само на единия от тях? Съмнението не е позволено: трябва да се избира, трябва да се вярва, вярва, вярва! Вездесъщият ни го повелява! Той говори чрез хорските уста! Той говори в главите им! Бог, това е ОПС, това е ДДОК, това е… Кажи, помниш ли онзи наш разговор, когато едва се познавахме? И онова, което ти каза? Да си творец, не значи да си затваряш устата… Тъй каза Жан Гот. Така мисля и аз. Обаче не е вярно. Погрешно е. Един идеал повече. Благочестиво пожелание. Жан, та нима може да говориш в един безмълвен свят, без да се унищожиш или по някакъв начин да те унищожат?

Гот се настани на страничната облегалка на едно кресло срещу Диф. През всичките тези дни Диф нито веднъж не бе произнесъл толкова изречения наведнъж. И очевидно бе решил да продължи: