Пиер Пьоло - Грубо в мозъка

Логически погледнато, нямаше място за надежда.

Но логически погледнато, подобно мозъчно състояние, дублирано с обездвижване и загуба на говора, без да се броят някои допълнителни усложнения, също не бе възможно. Само при мисълта, че този случай е бил предизвикан от вътрешното взривяване на един приемник ОПС, всички техници изпадаха в смут. Имало е злополуки, разбира се, но чак дотолкова… Къде е тук логиката?

Диф тръсна глава, капките пот се залюляха. За миг се откъсна от екрана на сенситометъра, който го заслепяваше, премигна, но тутакси насочи вниманието си към морето, обагрено в червено. Надяна каската за обратна биокомуникация и я настрои на звуково предаване (аудио-ЕЕГ), свикнал бе със собствената си вътрешна музика — пък и му беше по-лесно да разчита графиката на енцефалограмата на Ким с помощта на сенситометричната й мозъчна карта, която предаваше различните топлинни зони, и едновременно да слуша собствения си електромозъчен ритъм, съгласувайки го, доколкото е възможно (или отчасти), с ритъма на Ким. Музиката, представляваща поредица от бип-биии-бип, изпълни мозъка му, звуково подобие на електрическата дейност на неговите неврони. Алфа/тета. Десинхронизирана. От нервност. Притвори очи. Алфа. Бип-би-би-бип-би… Сетне ги отвори пак. Отново десинхронизация. Слухова схема, донякъде сходна с графиката на Ким. Естествено, двете никога не биха си съвпаднали напълно. Трябваше да се открие макар и малко нещо общо. Някаква допирна точка, означаваща може би, че известна прилика в дължините на вълните на мозъчните излъчвания на Ким и тези на Диф може да съдържа някакво послание, някакво съобщение, предадено по електромагнитните полета. Противно на всякаква логика, Диф вярваше и в това — нещо повече, вярваше, без да намира подкрепа от някаква официална научна теория. Но изследователите потвърждаваха това му убеждение: всяка дейност на човешкия ум се придружава от електрически вълни — алфа, бета, тета, делта, също и от подвълни с безкрайно ниски честоти в зависимост от умствената дейност. Та нали телепатичното предаване е предаване на тези вълни по някои електромагнитни полета. Хора, включили своите апарати за обратна биокомуникация независимо един от друг, не бяха ли имали понякога едни и същи мисли само защото имаха възможност да разчетат и да се съсредоточат над техните електродинамометрични графики? Ами телевизията ОПС не използваше ли за принцип на приемане познатата дължина на вълната с десинхронизиран ритъм на парадоксалния сън — оттам и значението на съкращението: ОПС — отклонен парадоксален сън? … (Или както му казват на шега „Служба за пряк натиск“…)

След пет-шест минути съсредоточаване Диф реши, че е в доста добра умствена координация с Ким. Някои честоти в ЕЕГ му се сториха съгласувани с аудиосхемата на собствения му ритъм. На светещия сенситометричен екран забеляза една силно активизирана зона, считана за първична слухова зона, взаимодействаща си с тъй наречената зона на Вернике, където се явяваше схема с описано значение.

Той заговори:

— Спомни си, Ким. Ти си Ким Сиова. Аз съм Диф Билби. Обичам те. Ти се казваше Даниела Морнер; когато навърши дванадесет години, ти се разведе с твоите родители. И сега ти си Ким. Не мисли за нищо друго, не мисли за останалото, Ким. Тоя свят е фалшив, за тебе твоите спомени не съществуват.

Говореше с глух глас и не се чуваше: в ушите му бе само песента на неговия мозък, който се напрягаше да се съгласува с ритъма на Ким, отразен от ЕЕГ. От пет години повтаряше непрестанно едни и същи думи, предъвкваше историята на Ким Сиова, родена като Даниела Морнер, за да й помогне да намери себе си всред тоя ураган, побеснял от толкова стимулатори на чистата цялостна памет, неподвластна на никакъв контрол. Крещеше името й, за да й помогне да се опомни и отърси от този кошмар и да оздравее.

— Обичам те, Ким. Ти си тук, у дома си, в твоя магазин „Лютеция“. Ти продаваше отдавна забравени книги и касетки със стари филми. Живееше си на завет в твоя свят, но дойдох аз, Диф Билби, спомни си за Диф Билби, за деня на рок концерта на открито. И двамата бяхме сложили холослушалки, но и двамата заедно решихме и ги захвърлихме. Ти и аз предпочетохме да изживеем това направо, да дишаме, да пием с нашите очи, с нашите уши. Ти ми се усмихна. Спомни си, Ким. После аз ти разказах всичко за себе си. Как исках да създавам творби за ОПС и да осъществя моята революция. Ти се засмя. Каза ми: „Ела да прекараш с мене тая вечер.“ Спомни си, Ким. Забрави останалото, забрави лудостта, това не е истина. Нещастен случай, Ким, един гаден ОПС е превъртял в главата ти, нищо друго. Някаква злополука и цялата ти подсъзнателна памет е нахлула като от пропукан язовир и се е разляла. Тъй силно е било, че ти си предпочела да се скриеш дълбоко в мозъка си. Кажи, че ме чуваш, Ким. Може да те излекуваме, само ме научи как… дай ми някакъв знак. Ти сама можеш да се излекуваш. Голяма работа ще свършиш, Ким, ако се съгласиш да разбереш, че тоя ад не съществува, че го има само в твоята глава. Да можеше да го видиш как ври на тоя екран, сигурно щеше да го овладееш, да опресниш връзките в паметта си, да възпреш и отблъснеш тоя ад. Ти можеш, Ким. Аз ще ти помогна. Ти се казваш Ким Сиова, ти не си всичкият ужас на този свят, ти си личност…