Пиер Пьоло - Грубо в мозъка

Нещо съвсем конкретно. Почти не използваше своя приемник ОПС; предпочиташе да се сблъска с простия лик на предложената му (наложената му) тиранична действителност, да възприема непосредственото си обкръжение със собствените си сетива, със собствения си мозък. Както се борави със сравнително „просто“ за употреба оръжие, което ти е винаги на разположение, помага ти да устоиш. Чрез книгите черпеше от литературните извори на едно минало, което замайващото настояще бе смазало под бесните си удари. Настоящето — зейнала паст със зъби от слонова кост. Диф постепенно се бе превърнал в един поносим бунтар, И с всеки изминал ден научаваше повече…

Той машинално подреди няколко касетки по рафтовете в раздела „Приключения“ и отново погледна хронометъра си: 15,3О часът. Пръстите му оставяха влажни дири по кутиите на касетките. Петната от пот под мишниците и на гърба на сакото му от лошокачествено кадифе се уголемяваха. Преглъщаше с мъка. Помисли си дали пак не развива тая проклета топлинна ангина, от която вече бе страдал.

Диф прекоси магазина и се изкачи по спираловидната метална стълба, която водеше в дневната на горния етаж. Стъпалата изскърцаха под тежестта му.

Няколко часа преди това по тия стъпала се бяха изкачили двамата застрахователни агенти… Появяваха се редовно на шест месеца от пет години насам. Проверяваха, сверяваха, подхвърляха по някоя и друга насърчителна дума. Заминаваха си. Към случая с Ким Сиова неизменно пристъпяха с многократно и мъчно обяснимо клатене на главата… нещо средно между състрадание, отчаяно недоумение, описване, раздразнение… За Диф обаче всеки път имаше куп заслужени похвали…

Диф се запъти към кухненския бокс, плъзвайки отчаян поглед по ламаринената мивка, затрупана с мръсни съдове, мазни чаши и цяла планина празни консервни кутии от очукан алуминий, за които нямаше място в препълнения с боклуци найлонов чувал. Празни бутилки и кутии от бира изписваха пъстър фриз пред фурната. Миризмите ставаха някак по-плътни; привлечени от тях и от топлината, всички мухи из къщата пируваха по безредната купчина от прибори и изтърбушени опаковки.

Диф измъкна бутилка вода от хладилника, свали капачката с палец, шумно отпи четири-пет големи глътки направо от бутилката, опразни я и я остави при другите. Няколко секунди търси с очи капачката, която се бе търкулнала на пода, и не я откри.

Като утоли донякъде жаждата си, Диф излезе от кухненския бокс.

И остана като закован насред стаята. За миг му се стори, че Ким го гледа, че го гледаха като живи нейните очи… Неведнъж се бе лъгал така… Може би защото силно желаеше това.

Не, Ким не го гледаше.

Беше все тоя неин поглед от злополуката насам: втренчен, безизразен. Очите й бяха широко разтворени, със странно избелели ириси — преди бяха зелени, понякога с дълбоки сини сенки, с опияняващи отблясъци.

Преди…

Преди, дами и господа, когато Ким Сиова бе на двадесет и осем години, а Диф на двадесет, те се влюбиха неудържимо един в друг (от пръв поглед, както се казва) и смятаха да се обичат дълго, безкрайно дълго, а нямаха време да стигнат дори до прага на съмнението. Преди Ким бе здрава хубава девойка, на ръст почти колкото Диф, със свободно отпуснати заоблени гърди под блузите и любимите й цветни рокли-ризи, възпълничка в талията и ханша, но тъй приятна за окото, когато ходеше или вършеше нещо. Имаше обло лице и блед нежен тен, какъвто имат само истински червенокосите жени — господи, колко червена бе косата й! Същински пожар, пещ, вулкан! Преди тя имаше едри сочни устни и чипо носле: когато се смееше, то ставаше още по-чипо, а очите й се притваряха. Преди, преди, Ким постоянно се смееше… Но каква дълбока сериозност се стаяваше в нейния сиво-зеленикавосин поглед, когато кажеше „Обичам те, Диф“, колко дълго се колебаеше, сякаш думите я плашеха, ала не можеше да не ги изрече. Или просто ги подхвърляше като някакво остроумие. Тя също жадуваше за свой личен свят в непрестанно съзидание, сътворен от нея: но бяха утолили жаждата й, като я удавиха във вълните на другия.

Сега Ким тежеше тридесет и два килограма и спеше по шест часа на нощ по един наложен й цикъл, поддържан със серотонинови инжекции 5 Н.Т.Р. Наоколо й трепкаха, мигаха, дишаха различни многоканални сенситометрични уреди, апаратите за отчитане на обратната биокомуникация, контролните екрани на уредите, отразяващи биоелектрическите процеси — ЕЕГ (електроенцефалограми), електромиограми, електроокулограми, различни многоканални осцилоскопи, измерващи постъпилите от датчика сигнали за умствените дейности.