Пиер Пьоло - Грубо в мозъка

Система, регулираща тонуса или мозъчната възбуда — добиване на максимална кортикална възбуда, позволяваща правилното приемане на информация, и селективно организиране на умствените процеси, тъй като мисленето е възможно само благодарение на един вид информационна йерархия (пример: лимбичното образувание играе ролята на селектор и подбира от постоянната информационна вълна онова, което е интересно и ново, тя отстранява „шлаката“ и улеснява „отбраната“ информация, като възбужда до максимум съответните зони на мозъчната кора: ако селективният процес се развива зле, всичко протича еднообразно и напълно дезорганизирано… ).

ВТОРА ЕДИНИЦА

Системата на възприемане, добиване и обработка, съхраняване на информацията. Тази единица съдържа високоспециализирани структури: на слуха, зрението и т.н., като всяка от тях комбинира и изгражда динамични функционални формации на базата на получените изолирани, фрагментарни и точни сигнали. В тези зони кодовите и предаващи операции се извършват чрез взаимодействието на различни кортикални пластове. (Пример: 1. Фрагментарна информация за разграничаване сянка (светлина достига до първичната структура на зрението (зрителен модус); 2. Тази информация се обединява в една форма и се противопоставя на една запаметяваща схема, опознава се и се осмисля (модус на зрителното възприятие); 3. В третичната кортикална зона опознатата информация се сблъсква със съвкупността от данни, добити чрез другите сетивни модуси, което поражда словесния символ.) Информацията, плаваща от първичните кортикални зони до вторичните и после до третичните, е „деформирана“, обработена чрез операциите за синтез с нарастваща сложност и в по-голямата си част все още неразбираема. Снижаването на специализацията на тези кортикални зони е в пряка пропорционална зависимост от йерархичното им положение и има за последица това, че първичният зрителен кортекс функционира само със зрителни съобщения, докато във вторичните зони кортексът вече съдържа асоциативни неврони в електробиохимична връзка с модалните системи, предназначени за други дейности — като се знае, че дейността на невроните от вторичната зрителна зона остава специфична: тяхното стимулиране дава само зрителен сетивен ответ. Колкото до третичните зони, те са „пригодни за всичко“. Колкото по-малко е специализирана една функция, толкова е по-способна за всичко, толкова по се стреми към абстрактна, символична композиция, към общото понятие.

ТРЕТА ЕДИНИЦА

Поле, зона, участък, където се организира мисленето чрез процес (или процеси!…) на самоуправление, реагиращи на постъпваща сложна информация, допълнителна безредна информация, намерения, съставяне на планове, програмиране на дейност, контрол над нейното осъществяване, критика, анализ, коригиране и т.н. Тук вече не играе роля автоматизмът, всичко може да бъде постоянно поставяно под съмнение, теглено и претегляно, поправяно, наблюдавано. Тук се ражда свободното действие — несравнимо по-сложно от автоматичното действие или рефлекса. В зоната, заета от тази трета функционална единица на умствената дейност, са налице всички степени за осъществяване: от първичния рефлекс до сложното поведение на третичната зона, в различни анатомични сектори според това, дали се касае за активна или умствена композиция. (Пример: предчелният сектор, съставен предимно от асоциативни клетки, намиращи се във връзка с всички части на мозъка, без специализирана дейност, ще бъде податлив на всякакъв вид обучение… но и на всякакъв вид забравяне, както и на всякакви отклонения, на основата на вредна информация…)

Диф знаеше всичко това. Навремето, когато потъваше все по-дълбоко в това отблъскващо учене, все повече го обземаше такава трескава увереност, такава безумна надежда, че и най-резервираните бележки на специалистите, с които разговаряше, не можеха да я разколебаят. Защото той разбираше, все повече щеше да разбира и бе изпълнен с вяра. Немислимо бе пред толкова много знания да не се разтворят вратите на успеха… Ала след време… беше станало не тъй, както го предвиждаше. Колкото повече научаваше и разбираше, колкото повече знаеше , толкова повече осъзнаваше, че не знае нищо — или отчайващо малко. Всичко усвоено от него бе само нищожна купчинка, прашинки редом с тоя Анапурна, изграден от най-безумни мисловни операции — с други думи, невежество.

Той не знаеше нищо. Освен да борави със свързаните помежду им апарати за обратна биокомуникация с надеждата, че ще успее да си проправи път през електрическата джунгла в мозъка на Ким и ще получи разбираемо съобщение… освен да хвърля спасителни пояси, бутилки в морето, запратени несръчно и наслуки в един или друг сектор, където му се струваше, че може да възбуди краткотрайни връзки в паметта й — прашинка в океана, — мъчейки се да разчете възможните последици от това действие върху един сенситометър. Каква полза от това учене, от тия купища събрана информация, запратила го още по-дълбоко в глъбините на жалкото му човешко невежество и понеже знаеше прекалено много и прекалено малко, се отдалечи още повече от корабокрушенката, упоена жертва на чистата памет. Каква полза да знае, че всяка функционална единица, координираща умственото действие, съдържа нови три зони: първа — етап между външния свят и психиката; втора — за асоцииране и проектиране, обработваща суровата информация; трета — за координиране на умствената дейност… каква полза, щом жалките апарати, с които разполага, са неспособни да доловят в подробности изумителните взаимодействия между тия многобройни функции? Когато имаш само една нищожна цветна карта, която ти сочи най-общо мозъчната дейност в чист вид, без дълбок аналитичен разрез, как можеш да вярваш все още в деня, когато по чудо твоят зов сред въртопа на бурята най-сетне ще бъде чут?