Пиер Пьоло - Грубо в мозъка

Остров Сен Луи. Земя на удоволствията, забранени от официалния (и противен) морал на Всесветското християнство.

Потегли. Колата измина стотина метра по улицата, след това Даниел изви по напречния път към изхода на квартала. Забеляза бариерата и будката на пазача. Той…

… беше на дванадесет години, казваше се Даниела и беше родена 2012 година по официалния календар. Апартаментът им беше огромен и всяка дрънкулка в него вонеше на мангизи. Ама такава натрапчива миризма, че Даниела вече не я траеше. Идеше й да повърне от нея. Точно това и направи един път, и то направо на дълговлакнестия мокет от чиста вълна в големия салон, под мрачните погледи от холографските снимки в минигалерията на прадедите (няма майтап!), окачени в релефни гипсови или позлатени рамки по тапицираните с копринено моаре стени. Беше повърнала съдържанието на тънките и дебелите си черва плюс една хубава локвичка алкохол, подправен с онази „миризлива трева“ и отвара (лека) от татул. Било криза на растежа. Е, да. Една от най-хубавите й демонстрации против затворническия родителски режим. Напразно бе им обяснявала, те не разбираха. И не желаеха да разберат. Имаха само една дъщеря и никога не бяха искали повече деца: твърдяха го, крещяха го и все повтаряха, че били вложили всичките си надежди в нея. Какво ли не бяха направили тия нещастници за нея: анализи на бащината сперма както и на майчините яйцеклетки, изкуствено осеменяване при постоянен гинекологичен надзор… виждате ли какво се мъти, приятели. Машината-мамичка функционира съвършено. Погледнете графиките, анализите, сведенията от прегледите. Вижте само какъв хубав ембрион, какъв хубав плод, какво хубаво бебе! Гарантирано манифактурно производство Морнер. Чудесно изделие! Ще го наречем Даниела, защото, скъпи приятели, изглежда много е важно за едно дете какво име сте му избрали. Чули ли сте за това? Така ни посъветва психиатърът. Ще я наречем Даниела. Роди се Даниела. Да живее Даниела!

Вървете по дяволите, скъпи родители-конструктори на съвършени бебета, скъпи радетели на бащино-майчиния инстинкт и производители на чудеса, скъпи вярващи от всякакъв род, скъпи убедени привърженици на нуждата от непреклонно възпитание — жалки, досадни програматори на увековечаването на вида, поклонници на най-неумолимия култ, скрити под маските на чистата съвест, на дълга, на вярата, на хуманизма, на всичко, което би изпепелило в отмъстителния огън на жертвените си клади онзи, който дръзне да разрови тази гадост. Вървете по дяволите вие, скъпи малки божества-архитекти, комбинатори на хромозоми под благосклонния поглед и непогрешимите напътствия на заклетия специалист генетик. Всички, и мъже, и жени, загрижени само за едно, устремени само към едно: съвършеното изграждане на тая малка човешка катедрала, носеща клеймото „ПОТОМСТВО“ и подписа на създателите си дълбоко в крехката си главица. Като верижка, като намордник. Вървете се чукайте от време на време за наслада и само за наслада и не се грижете за после, не се мъчете да узнаете дали точно тази каша от сперма е най-добрият цимент за вашето бленувано шедьовърче.

Защото напук на всичките ви усилия, скъпи родители, случва се тъй, че великолепното творение, паднало от корема на машината-мамичка, залинява. Верижката е прекалено къса, намордникът — тесен… а вашият подпис в нейната главица на изпортено чудо не е врязан достатъчно дълбоко. Изглежда, по ваша вина, поради тежките ви мрежи, поради хомота на врата, направен от дърво, такива са яремите на впрегатните животни на село… поради вашата вяра, вашите едностранчиви желания, вашите планове, начертани като мраморни магистрали сред непристъпните джунгли, заради ВАС, скъпи марионетки родители, катедралата-дете ще се сгромоляса и тук ще дойдат да отслужват мрачни страшни литургии в чест на всички дяволи.

Бяха изградили, предвидили, предначертали за Даниела гладко бъдеще в сладникавите багри на тъй наречената ЛЮБОВ, защото те бяха изхвърлили от речника си думата „егоизъм“. Егоизмът бе нещо ужасно, болест, опасна за другите. А те бяха ваксинирани: стигаше това, че мислеха само за нея, живееха само за нея, опяваха й те и при всеки удобен случай подемаха химни за бащино-майчиното съвършенство. Да, плоско и гладко бъдеще от А та до Я, при което графата „затвор“ се отминаваше, а за графата „заминаване“ въобще нехаеха. Изравнени са всички грапавини и височинки по пътя, изправени са опасните завои, изметен е коварният ситен чакъл, подсушени са заледените места. Отлична работа.