Пиер Пьоло - Грубо в мозъка

— Нямам право да…

— Утре, преди идването на невротехника, ще махна апарата.

— Той ще познае.

— Но ако му кажете като на ваш познат…

— Не знам дали…

— Знаете ли, вие сте много красив мъж, господин Монклеман.

От няколко минути си мислеше, че е спечелил. В девет десети от случаите този номер минаваше. Знаеше, че и Дидие Ларзан го чакаха приятни мигове на следния ден, стига да поискаше, а той щеше да поиска: Мюриъл Тодоба бе точно по вкуса му. Всъщност така и не разбра как се бе озовала на коленете му и в кой миг се бе свлякъл пеньоарът й, но бе изненадан от едрите й натежали гърди. Тя се усмихваше, подпря се на коленете му, изправи се бавно. Едно кафеникаво зърно погали бузата му. Изхлузи бикините си с леко движение в ханша. По загорялата й кожа се проточваше тъничка бяла нишка, следа от операция на апендикса.

Все пак като че ли предпочиташе кръглото задниче на момичето от „Преродените в бога“. Матилд също имаше белег от операция на апендикса, а тези асоциации не водеха до нищо добро. Той последва клиентката си до канапето, разкопчавайки пътьом панталона си.

Не беше нищо сензационно, Даниел бе преживял къде по-хубави неща… Обаче жена като Мюриъл Тодоба навярно умееше да бъде и по-щедра, когато поискаше, когато се отдаваше истински в любовта, а не за да плати незаконните услуги на някакъв си продавач на приемници ОПС. Задоволи се само да държи бедрата си разтворени. А и очите… Повъртя се малко в кръста, точно колкото бе нужно, за да не изглежда съвсем потърпевша… Даниел свърши по-скоро с облекчение, отколкото с наслаждение. Очевидно седмото небе бе заоблачено и доста ниско…

Провал. Дидие Ларзан навярно щеше да се справи по-добре, много е възможно: Дидие Ларзан с неговата муцуна на роден прелъстител бе способен да разтрепери дори статуя.

Докато Даниел се закопчаваше, клиентката се изправи отново, прибра бикините си и облече пеньоара. От полюляването на гърдите й при тези движения у Даниел отново пламна желание. Мигновено като светкавица. На лицето й се бе върнала любезната усмивка и без да каже нищо, тя изчезна някъде навътре. Даниел почака, седнал благопристойно на табуретката. Почувства се донякъде смешен, измамен, със своя омекнал, лепкав член като гол охлюв, свил се дълбоко в гащетата му. Погледна дали по панталона му няма петна, затърси из джоба си пакета цигари, колкото да дене някъде ръцете си, намери ги и запали една „Голд Рой“.

Мюриъл Тодоба се появи отново. Навярно бе взела душ или се бе потопила за малко в басейна: мокрите й коси бяха вдигнати и омотани набързо в жълта кърпа. Беше сложила подходяща мини рокля, прилепнала тук-там по влажното й тяло.

— Ще бъдете ли така добър да ми поставите този апарат? — запита тя.

Даниел се помъчи да се усмихне мило и се залови за работа. Ухото на жената беше продупчено отпреди.

— Готово — каза Даниел. — Можете да приемате 5-а мрежа, като се има предвид, че вече сте си служили с предишния модел. Но не и когато поискате, както ви обясних, тъй като при вас още не е извършено авто-хипнопрограмиране. Най-напред ще трябва да ви поставят във фаза на отпускане алфа, докато настъпи сънят (наричан още делта, когато е предизвикан чрез стимулиране) и десинхронизацията тета/алфа. Вашето видео-приемане няма да бъде съвършено, рискувате да приемате с интерференции — нещо подобно на откопирани образи. Но това е всичко, което мога да сторя.

— Благодаря ви, скъпи господине.

— Кажете утре на Дидие Ларзан, че аз съм ви го сложил, за да ви доставя удоволствие. Дидие Ларзан е името на невротехника, нали си спомняте. Той ще отмине това, че не спазихме правилника… за да ви достави удоволствие като мене.

Даниел се сбогува с клиентката си, като се ръкува набързо и сдържано и чувството, че е смешен след онова, което се бе случило, още повече се засили…

Тя го придружи до прага на дома си и той усети погледа й (би се обзаложил, че е насмешлив) върху тила си, докато слизаше по алеята, настлана с чакъл. Седна в колата и хвърли поглед към къщата: жената бе изчезнала.

Даниел Монклеман шумно въздъхна, свали сакото си, като се въртеше на седалката. В колата цареше душна жега. Тапицерията на седалките пареше. Той натисна бутона за отваряне на всички стъкла.

Хронометърът на таблото показваше седемнадесет часа. Невероятно! Бе загубил толкова време в дома на тази… Копнееше за един душ, а след това да изпие нещо освежително, за да прочисти гърлото си, да премахне вкуса на джина и миризмата на оная мадама, която се бе оставила да я чукат, както никога никоя от малките развратници от остров Сен Луи нямаше да посмее да го стори.