Кирил Топалов - Нерви

Все пак някъде към единайсет и половина играта им свърши, ние също вече бяхме приготвили всичко и те си пренесоха чашите от широкото легло при нас, на голямата дъбова маса, която сякаш бе домъкната направо от някоя френска страноприемница от седемнайсти век. Имаха фантазия и златни ръце, Брадите, не можеше да им се отрече, а след малко се оказа и че не са чак такива темерути, за каквито ги мислех, докато играеха карти. Непрекъснато се смееха за нещо, най-много се подиграваха на глупостите по телевизията, а Голямата брада имитираше и пародираше по удивителен начин не само артистите и естрадните певици, но и инструменталните солови изпълнения независимо дали са на народни или други инструменти. По едно време вече никой не гледаше телевизора, а само огромното валмо, от което се излъчваха като от някакъв нейзтощим генератор всички възможни шумове и звуци на дивата природа и на цивилизацията, като се започне от пеене на славей и рев на ягуар и се свърши със свистене на автомобилни спирачки и свирене на орган. Тоя човек можеше да изкарва едновременно през устата и двете си ноздри три различни по височина и тембър, при това хармонични звука.

„Каква ли халтура би могъл да бичи, помислих си, ако тръгне по естрадите, а той се забил да чопли с длетото по хорската или по възрожденската дървения. Голямата брада не беше просто имитатор, той слагаше в джоба си половината от известните артисти, при това не се напъваше като тях, а го правеше някак ей така, между другото, за собствен кеф и за удоволствие на приятелите си, чиито ченета (въпреки, че сигурно го бяха слушали безброй пъти) също щяха да се откачат от смях, ако след малко не бе дошла и самата Нова година.“

Гръмнахме шампанското, целунахме момичетата и Голямата брада обяви облог: който познае от коя страна на главата е носът му и успее да го хване от раз с два пръста през косата и брадата, печели десет лева и две желания. А който не успее, дава пет лева и му изпълнява само едно желание. Диана и другата веднага го предупредиха, че ще го съблекат гол и ще го накарат да им изтанцува и изпее „Туист агеин“ , но той също така веднага ги успокои, че през студентските си години, когато е закъсвал за стотинки за мензата, е позирал на упражненията по етюд и за четири лева, от мършавото му, дългокосо и дългобрадато тяло се получавал направо библейски сюжет: живи мощи очакват Свети дух да ги нахрани. След което се покри с някакво голямо зебло, за да не се вижда положението на тялото му (за всеки нов кандидат то се променяше) и така омота валмото около главата си, че и сам господ бог, който го беше дарил така щедро с растителни излишества, не би могъл да открие нещо в джунглата върху раменете му. За нула време събра петарките на всички, преброи ги внимателно, да не липсва някоя, сгъна ги, тръкна ги в бузата на Неда, защото му беше най-близо, и съвсем акуратно ги закопча в джобчето на дънковата си риза. Очаквах, че всичко това ще се окаже част от някакъв по-артистичен номер, в краен случай да изпрати някого от загубилите баса за още шампанско, защото щеше да бъде нелепо той, който можеше да изкарва на сцената стотачки на ден, да печели дребни суми по такъв карагьозчийски начин, и то от приятелите си. Но той наистина ги прибра и небрежно нареди на мадамите да се съблекат до кръста. Диана и другата го направиха веднага и така естествено, сякаш се събличаха на плажа, а Неда си свали пуловера, и блузката с безразличието на уморен човек, който се готви да си ляга след тежък ден. Диана пусна туистовете, Голямата брада рипна и се включи щастлив в общата група, а като си отвори устата, певците, които си деряха гърлото с „ТуисТ агейн“, изведнъж от един станаха двама, нещо като стерео. Кажи после, че хората на изкуството са нормални хора...

Само аз и Неда не танцувахме. Аз — защото така и не бях успял да науча движенията на тоя танц (то на кой ли пък ги бях научил), освен това внезапното събличане ме бе поставило в нещо като шок, а Неда изведнъж изключи от ситуацията. Взех си чашата и се смотах до нея в един ъгъл на голямото ниско легло. Беше ми неудобно да я погледна, никога досега не бях седял до полуголо момиче.

— Ако искаш, облечи се — казах все така с поглед, забит в одеялото. — Никой няма да забележи.

Тя не отвърна нищо, беше прегърнала коленете си, с отпусната върху тях глава. Туистите се редяха един след друг, на нас наистина никой от танцуващите не ни обръщаше внимание, струваше ми се даже, че и самите те не се забелязваха помежду си, всеки викаше заедно с музиката и си танцуваше сам за себе си. Само сме за милиционерска проверка, си казах по едно време с ужас, тоя път, без да искам, наистина се напъхах в оргия, за такова нещо не ми мърда изключване от академията. Като видях обаче, че голите гърди на ония две мадами правеха някакво впечатление само на мен, защото всички вече бяха така пияни, че и Бриджитката да им съблечеш, пак нямаше да реагират, започнах да се успокоявам, че всъщност това не е никаква оргия, а просто една шега на Голямата брада под формата на наказание за заплахите, които те бяха отправили към него, и нищо повече. Светът отдавна се е съблякъл по нудистките плажове, голяма работа, че на Нова година две-три момичета си свалили блузките. Топло им било, свалили ги. Ако не ми беше неудобно от Неда, и аз щях да си махна ризата, вече беше залепнала на гърба ми от пот. Каква ти оргия!...