Кирил Кадийски - Артюр Рембо — живот в дати

1854 — На 20 октомври В Шарлевил, в дома на своя дядо по майчина линия, се ражда Жан-Никола-Артюр Рембо. Баща му Фредерик Рембо, капитан от пехотата, по това време е на служба в Лион. Майка му Витали Кюиф е от семейство на дребни арденски собственици.

1862 — Приет е като приходящ ученик в училището Роса, в Шарлевил.

1865 — Ученик в пети клас в колежа в Шарлевил. Приет е в шести клас през ноември същата година.

1866 — Изключителната му интелигентност му позволява да прескочи един клас и още през октомври е приет направо в осми клас.

1868 — През месец май, по случай първото причастие на престолонаследника, му изпраща писмо в стихове на латински. Огюст Филон, възпитател на принца, му предава благодарностите на своя ученик чрез директора на Колежа.

1869 — Le Moniteur de l’Enseignement secondaire публикува три съчинения в стихове на Рембо на латински. Едно от тях му донася първа награда в конкурс, организиран от Академията в Дуе, под чието административно ръководство е и колежът в Шарлевил. Пише първите си стихотворения.

1970 — В броя си от 2 януари La revue pour tous публикува стихотворението му Подаръци за сираците. В курса по риторика привлича вниманието на преподавателя си Жорж Изамбар, който го окуражава и му дава книги. Като него и Рембо става републиканец и антиклерикал. Пише огромно количество стихове и ги изпраща на Теодор дьо Банвил и на сатиричния вестник La Charge, който публикува едно негово стихотворение на 13 август. На 29 август, когато франция е от няколко седмици във война и понася тежки поражения, той напуска без разрешение дома си и тръгва за Париж през Шарлероа. Тъй като пътува без билет, е арестуван още при пристигането си и на 31 август е хвърлен в затвора на Мазас. Пише на Изамбар, който идва да го освободи, отвежда го обратно в Дуе и ходатайства пред госпожа Рембо да не се сърди на сина си. След няколко дни отново избягва от Шарлевил, този път пеша, към Белгия. В Брюксел отива при един приятел на Изамбар, който му дава пари да се върне в Дуе при учителя си. Информирана за тези нови приключения, госпожа Рембо прибира юношата в Шарлевил с намерението веднага след настъпването на мира да го изпрати в пансион.

1871 — Трето бягство, на 25 февруари. Продава часовника си и си купува билет за Париж, където скита до 10 март. Липсата на средства го принуждава да се върне пеша в Шарлевил. Продължава да пише стихове, изпраща ги на Банвил и Пол Демени, млад писател от Дуе, с когото го е запознал Изамбар. Изпраща и на Верлен посредством някой си Бретан, служител в Шарлевил, вече имал възможността да се срещне със „сатурническия“ поет. След като получава стиховете, Верлен поканва автора им в Париж. Рембо пристига през септември. Точно в този момент попада сред Зютик — група поети и артисти, където редом с Верлен най-добрите му приятели ще бъдат Анри Мерсие и музикантът Кабанер.

1872 — Всекидневни пиянства. Бурни разправии между Верлен и жена му. През март Рембо се връща в Шарлевил и пише първите си стихотворения, в които открито скъсва с традиционната поезия. През май е отново в Париж. На 7 юли заминава за Белгия, придружен от Верлен, който изоставя жена си и сина си. На 4 септември двамата взимат кораб за Англия. В Лондон Рембо живее на разноските на Верлен, който е обезпокоен от заведеното срещу него дело от изоставената съпруга. Разстроен, в края на ноември или началото на декември, Рембо се завръща в Шарлевил.

1873 — Ново пътуване до Лондон, където Верлен твърди, че е тежко болен. Госпожа Верлен, майка му, която той води за носа, дава на Рембо парите, необходими му, за да отиде при приятеля си. Но Рембо не се задържа в Лондон и скоро отива при семейството си в Ардените, в Рош, близо до Вузие. Остава там до 24 май. През този ден Верлен, дошъл да го повика при себе си и с когото той е приел да се срещне в Буйон, тоест на френско-белгийската граница, го убеждава да тръгне с него за Лондон, където двамата поети много скоро се скарват. В началото на юли Верлен скъсва с него и се връща в Белгия, оставяйки го в Лондон без средства. Верлен има намерение да се събере с жена си, но тъй като тя отказва, той се опитва отново да се върне при Рембо и го извиква в Брюксел. Рембо пристига там на 8 юли вечерта. Нови караници. На следващата сутрин Верлен, побеснял, ранява с пистолет Рембо в китката. Верлен е арестуван. Независимо, че Рембо отказва да подаде жалба, срещу него започва следствие. Раната на Рембо е лека. Още с излизането му от болницата, на 20 юли, белгийското правителство го екстрадира, защото писмата, намерени у него и у Верлен противоречат на показанията им за техните отношения. Рембо се връща в Рош, където завършва Един сезон в ада, който е започнал да пише през април. Веднага го дава за отпечатване на един брюкселски печатар. Брошурата излиза през октомври, но с изключение на няколкото сигнални бройки, изпратени на автора заедно с фактурата, целият тираж остава в печатницата, защото Рембо не може да го плати.