Кирил Кадийски - Артюр Рембо — живот в дати

1874 — Отново заминава за Англия, където ще се издържа, давайки уроци по френски. Преди това е спрял в Париж и се е срещнал там с Жермен Нуво, който тръгва с него в новия му британски поход. Работи над Озарения, част от които може би са били написани през 1872 и 1873. Майка му и сестра му Витали прекарват с него месец юли.

1875 — Завърнал се в Шарлевил в началото на януари, още същия месец заминава за Щутгарт, където дава уроци по френски, както предишната година в Англия. Верлен, излязъл от затвора в Монс, отива при него с надеждата отново да се сближат, но само го раздразва и си тръгва с влака, след като е наказан от бившия си другар. През май Рембо отива в Швейцария и Италия. Болен, спира в Милано. В началото на лятото отново тръгва пеша на юг. Липсата на всякакви средства го принуждава да поиска от френското консулство в Ливорно да бъде репатриран. На 15 юни е в Марсилия. През юли — в Париж. Връща се в Шарлевил през октомври. Сестра му Витали умира на 18 декември.

1876 — Отива във Виена. Експулсиран е от Австрия през април. Заминава за Холандия. На 19 май постъпва за шест години в холандската армия в Индонезия. Получава за това триста флорина. На 10 юни отплава за Батавия и пристига там във втората половина на юли, след три седмици дезертира и се наема на един английски платноход на път за Европа. Появява се в Шарлероа в края на декември.

1877 — Отива в Хамбург и работи като преводач в администрацията на цирка „Лоазет“. С цирка обикаля Дания и Скандинавския полуостров, после е репатриран от френското консулство в Стокхолм. През септември слиза в Марсилия. Иска да отиде в Александрия, но се разболява и е принуден да спре в Чивита Вехия, връща се през зимата в Шарлевил.

1878 — През пролетта е в Хамбург. Търси начин да замине за Ориента. И тъй като не намира такъв, отново се озовава в Шарлевил. През октомври тръгва отново: Вогезите, Швейцария, Сен-Готар — най-често пеша. В Лугано взима влака за Генуа, където на 19 ноември се качва на кораб за Александрия. После прекарва известно време на остров Кипър, където е началник на строителен обект.

1879 — През юни се връща при семейството си в Рош, близо до Вузие.

1880 — Заминава за Египет, където не успява да намери работа. В края на април се връща в Кипър и там надзирава работите по строежа на официално здание на билото на връх Тодос, на 2100 м. надморска височина. Напуска строежа през юни, защото се е скарал с работодателите си. Скитосва из всички пристанища по Червено море и през август в Аден се наема като търговски пътник във фирма, занимаваща се главно с кожи и кафе. През ноември началниците му го изпращат в Хараре, където откриват филиал. Пристига на 13 декември „след двадесет дни езда през сомалийската пустиня“.

1881 — Хараре.

1882 — В Аден, в същата търговска фирма.

1883 — Заминава за Хараре в края на март. Обикаля малко познатите райони на Агадин и изпраща доклад за тях на Географското дружество.

1884 — Предприятието, за което работи, прекратява дейността си. Рембо се връща в Аден, където на 23 април работодателите му издават удостоверение, в което хвалят интелигентността, находчивостта и лоялността му. Един от началниците му почти веднага започва ново начинание и наема Рембо за шест месеца, считано от 1 юли.

1885 — Все още е в Аден. Има нов договор за една година. Развален е по взаимно съгласие два месеца преди изтичането му. Започва собствена търговия. От началото на декември е в Таджура и подготвя керван за Чоа.

1886 — Пребивава ту в Таджура, ту в Аден и между другото се занимава с продажбата на пушки и куршуми.

1887 — Зает е със същите дейности. Основният му клиент е Менелик, господар на Чоа и бъдещ Негус. Прекосява Абисиния. През август е в Кайро — отслабнал, уморен, оплаква се от болки в лявото бедро и коляно. Връща се в Аден в началото на октомври и прави непрестанно постъпки да си получи парите за доставките на Менелик.

1888 — В началото на годината е в Аден. През март пътува до Хараре. Връща се в Аден, после отново за кратко отскача до Хараре в края на март. През април е в Аден. През май отива в Хараре за няколко месеца.

1889 — Все още е в Хараре и се занимава с черна борса на оръжие, кожи, кафе и мускус.

1890 — Без промяна.

1891 — Оплаква се от разширени вени. През април много силно и много болезнено спукване на коляното го принуждава да се върне в Аден. Репатриран е през май и още с пристигането си в Марсилия е приет в болницата Консепсион. Ампутират десния му крак. Връща се в Рош при своите в края на юли, но болестта продължава да нанася пораженията си. Надявайки се, че слънцето ще му се отрази добре, се връща в Марсилия в края на август, придружен от сестра си Изабел. Принуден е с пристигането си отново да постъпи в болницата. Умира там на 10 ноември в ужасни мъки.