Кирил Кадийски - Стефан Маларме — живот в дати

1842, 18 март — ражда се Етиен-Стефан Маралме, син на Нюма Флоран Жозеф Маларме (1805–1863), заместник-началник в Регистратурата, и Елизабет Фелиси Демолен (1819–1847).

1847, 2 август — умира майката на поета.

1848 — бащата се оженва повторно.

1852 — Стефан е даден в религиозен пансион в Паси.

1854 — първи литературни опити (ученически съчинения): „Златният потир“ и „Ангел-хранител“.

1856 — в пансиона на лицея в Санс.

1857 — умира сестрата на поета Мария (родена 1844).

1858 — Кантата за първото причастие в пансиона в Санс.

1859 — в класа по риторика, пише „Между четирите стени“.

Октомври — в класа по логика.

1860 — Свързва се с Емил Дешан, представител на късните романтици и съсед на семейство Демолен във Версай. Съставя поетическа антология от 8000 стиха и се опитва да превежда Едгар По. През ноември получава бакалавърска степен.

1861 — Семейството се премества в Санс.

Октомври — Еманюел дез-Есар е назначен в лицея в Санс.

1862, януари-февруари — първи публикации: текст върху Парижки стихове от Дез-Есар, стихотворението Писъмце .

Април-май — начало на кореспонденцията с Йожен Льофебюр и Анри Казалис. Публикува заедно с Дез-Есар Кръстопътят на госпожиците — отзвук от разходка до Фонтенбло.

Юни — ухажва една немска гувернантка, Мария Герхард.

Ноември — заминава за Лондон и се установява там заедно с Мария.

1863, април — умира бащата на поета.

10 август — Маларме се жени в Лондон за седем години по-възрастната от него Мария Герхард.

Ноември — получава диплома за преподавател по английски език и е назначен в лицея в Турнон (Ардеш).

1864, лятото — в Авиньон се запознава с провансалските писатели Теодор Обанел, Жозеф Руманий, Фредерик Мистрал.

Октомври — започва Иродиада , малко преди това се ражда дъщеря му Жьонвиев (19 окт.)

1865 — няколко месеца след Иродиада започва Следобедът на един фавън с надеждата да го постави на сцена.

Октомври — след като Банвил и Коклен отхвърлят Иродиада , Маларме се захваща отново с нея, но „вече не като трагедия, а като поема“.

1866, януари-март — работи върху Старото въведение към Иродиада .

Април — престой в Кан, при Льофебюр. Докато работи над Иродиада , у него настават дълбоки интелектуални промени, сблъсква се с проблема за Небитието и човешкото съществувание.

12 май — десет негови стихотворения са отпечатани в Съвременният Парнас .

1867, 14 май — писмо до Казалис, в което съобщава, че не е вече това, което е бил и че е стигнал до Чистата концепция и до идеята за Духовната вселена.

31 август — умира Шарл Бодлер.

Октомври — назначен е в лицея в Авиньон.

1868, април — пише до Франсоа Копе за Мечтата в нейната идеална голота и за чистата творба, както и за тяхната неосъществимост.

Май — писмо до Льофебюр.

18 юли — изпраща сонет на Казалис.

1869 — чете Декарт.

Март — изпраща фрагмент от Иродиада в Съвременният Парнас .

Ноември — първо споменаване на Igitur , начало на преодоляване на кризата, свързана с абсолютното. Интерес към езикознанието.

1870, януари — излиза в отпуска, по негова молба, до септември 1871 и се занимава с лингвистични проблеми.

Август — чете Igitur пред Мандес, Жюдит Готие и Вилие. На връщане от Люцерн — при Вагнер.

1871, юли — ражда се Анатол.

Октомври — след много опити да се откаже от преподавателската дейност е назначен в лицея „Кондорсе“ и се установява в Париж, на улица „Москва“, №29.

1872, юни-октомври — публикува преводите си на осем стихотворения от Едгар По.

23 октомври — умира Теофил Готие.

1873, април — запознава се с Мане.

Октомври — Погребална наздравица в Гробницата на Теофил Готие .

1874, август — първи престой във Валвен, край Фонтенбло.

Септември — започва да излиза Последна мода , изцяло списван от Маларме. Издадени са осем броя от вестника.

1875, януари — установява се на улица „Ром“.

Изпраща на Льомер за трети брой на Съвременният Парнас „Фавнът“, който е отхвърлен от редколегията (Копе, Банвил, Анатол Франс).

1876, януари — големи проекти в областта на театъра.

Април — Следобедът на един фавън , с илюстрации от Мане, издание на Дерен.