Май — предговор към Ватек от Бекфорд.
Септември — „Импресионистите и Мане“ в Дъ Арт Мантли ривю .
Декември — Гробницата на Едгар По във възпоменателен том в Балтимор.
1877, март — последни преводи на стихотворения от По в Ла Репюблик де летр .
Декември — първи впечатления от Мадрид.
1878, януари — Английските думи , издание на „Трюши-Льороа & братя“. Предвижда за същия издател и други подобни помагала по английски език.
1879, октомври — умира синът на поета Анатол, след шестмесечно боледуване.
Декември — Античните богове (с дата 1880), издание на Родшилд.
1880 — За гробницата на Анатол .
1882, октомври — запознава Юисманс, който му отделя място в книгата си „Наопаки“, с личността и делото на Монтескю.
1883, 13 февруари — умира Рихард Вагнер.
30 април — умира Едуар Мане.
Ноември-декември — Пол Верлен публикува в трети брой на Лютес, посветен на Маларме, „Прокълнати поети“, които излизат през следващата година в отделна книга при Вание.
1884, януари — първи алюзии за Мери Лоран, в Кореспонданс , с която се е запознал наскоро чрез Моне.
Май — излиза „Наопаки“ от Юисманс, която с „Прокълнати поети“ на Верлен донася на Маларме неочаквана известност.
Октомври — назначен е в лицея Жансон дьо Сайи.
1885, януари — Проза в Ла Ревю ендепандант , където излиза през март И девствен и тъй гъвкав… и други стихове.
22 май — умира Виктор Юго.
8 август — „Рихард Вагнер, мечтанията на един френски поет“ в Ла Ревю вагнериен .
10 септември — напомня в писма до Едуар Дюжарден и Морис Барес за драмата, която го вълнува, тази „на Човека и на Идеята“.
Октомври — назначен е в колежа „Ролен“.
16 ноември — автобиографично писмо до Верлен, с разсъждения за Книгата, при която „орфическото тълкуване на Земята е единственият дълг на поета и литературно занимание в най-висша степен“.
1886, 8 януари — Посвещение на Вагнер в Ла Ревю вагнериен .
11 април — първи брой на Ла вог , с три стихотворения в проза от Маларме и първа публикация на Озарения от Рембо.
13 юни — публикува първото стихотворение без пунктуация, в същия брой.
18 септември — Манифестът на символизма от Жан Мореас във Фигаро.
22 септември — Трактат за словото от Рьоне Гил с предговор от Маларме.
1 ноември — Маларме започва да води театрална рубрика в Ла Ревю ендепандант (девет публикации до юли 1887).
1887, 1 януари — „Триптих“ в Ла Ревю ендепандант .
Март — окончателен вариант на Следобедът на един фавън , издание на Ла Ревю ендепандант .
12 август — Косата с пламъка… в Л’ар е ла мод .
Октомври — фотолитографско издание на Поезия с фронтиспис от Фелисиен Ропс, издание на Ла Ревю ендепандант (47 екз.)
Декември — Албум със стихове и проза .
1888, януари — писмо до Верхарн, с призив „да се представи пред читателите […] и да покаже нещата си в отделна книга“.
Юли — Стихове от Едгар По , издание на Дьоман, Брюксел, с портрет и винетка от Мане.
1889, 18 август — умира Вилие дьо Лил Адан; Маларме и Юисманс са определени за изпълнители на неговото завещание.
1890, февруари 1890 — изнася цикъл лекции върху Вилие в Белгия.
15 май — Вилие дьо Лил Адан в Ла Ревю д’ожурдюи .
20 октомври — първо писмо от Пол Валери.
15 ноември — Писмо до Уистлър в Дъ Уърлуинд .
1891, 13 март — Умира Теодор дьо Банвил.
24 март — отговаря на въпросите от анкетата на Жюл Юре.
Май — издава Страници при Дьоман, с фронтиспис от Реноар.
10 октомври — Посещава го за първи път Пол Валери, придружен от Пиер Луис.
1892, март — Започва да сътрудничи на Нейшънъл Обзървър (дванадесет хроники до юли 1893).
15 ноември — Стихове и проза , с дата 1893, при Перен, с фронтиспис от Уистлър.
1893, февруари — председателства седмата сбирка на Ла Плюм , където вдига тост, станал първообраз на сонета Поздрав .
15 юли — второ издание на Стихове и проза .
4 ноември — Маларме се пенсионира.
1894, февруари-март — „Музиката и литературата“ — лекция, изнесена в Университетите в Оксфорд и Кеймбридж (публикувана през октомври от Перен).
17 юли — Умира Льоконт дьо Лил. Маларме е избран на негово място за председател на комитета за изграждане на паметник на Бодлер.
Читать дальше