тар- — висок (на староелфически тара — извисен ), префикс в елфическите имена на нуменорските крале; също така в Анатар. Женски род тари — извисена, кралица в Елентари, Кементари. За сравнение — тарма — колона в Менелтарма.
татар — върба ; прилагателното татрен в Нан-татрен; на староелфически тасаре в Тасаринан, Нан-тасарион (виж Нан-татрен в списъка на имената).
таур — гора (на староелфически тауре ) в Таурон, Таур-им-Дуинат, Таур-ну-Фуин.
тел- — край, завършек, последен в Телери.
тил — острие, рог в Таникветил, Тилион ( Рогатия ); също така в Келебдил — Среброзъб (по-точно би било Сребророг ), една от планините около Мория.
тин- — искря (на староелфически тинта — извличам искри , тинве — искра ) в Тинтале; също така в тиндоме — звезден здрач („Властелинът на пръстените“, приложение Г), откъдето идва тиндомерел — дъщеря на здрача , поетично название на славея (на синдарински Тинуеиел ). Среща се и в итилдин — звездолун , металът, от който са шарките но западната порта на Мория.
тин(д) — сив в Тингол; на староелфически синда в Синдари, Синголо ( Синдаколо от коло — плащ ).
тир — бдя, пазя в Минас Тирит, Палантири, Тар-Палантир, Тирион.
тол — остров (речен или морски, но със стръмни брегове) в Тол Ересеа, Тол Гален и т.н.
тон — бор в Дортонион.
торон — орел в Торондор (на староелфически Соронтар ), Кирит Торонат. Староелфическата форма може би се среща и в името на съзвездието Соронуме.
тум — долина в Тумхалад, Тумладен; на староелфически тумбо (например в думата на Дървобрад — тумбалеморна , означаваща дълбока черна долина ). За сравнение — Утумно , на синдарински Удун (в Мория Гандалф нарича Балрога Пламък на Удун ), име, което е използвано по-късно за дълбоката долина между Моранон и Исенмаут.
тур — сила, могъщество, власт в Турамбар, Тургон, Турин, Феантури, Тар-Миниатур.
т(х)ар — през, напреко в Сарн Атрад, Таргелион; също така в Тарбад (от тхара-пата — кръстопът ), мястото, където древният път от Арнор и Гондор пресича Сивталаз.
т(х)аур — ужасен, противен в Саурон (от Тхаурон ), Гортаур.
т(х)ол — шлем в Дор Куартол, Гортол.
уиал — здрач в Аелин-уиал, Ненуиал.
ур — горещ, горещина в Урулоки; за сравнение — Уриме и Уруи , староелфическото и синдаринското име на осмия месец от годината („Властелинът на пръстените“, приложение Г). Близка е староелфическата дума ауре — слънчева светлина, ден (виж вика на Фингон преди Нирнает Арноедиад), на синдарински аур , което под формата ор — е начало в имената на дните на седмицата.
фалас — бряг, прибой (на староелфически фаласе ) във Фалас, Белфалас; също така Анфалас в Гондор. За сравнение — Фалатар, Фалатрими . Друго производно от корена е староелфическото фалма — (пенеста) вълна , откъдето идва Фалмари, Мар-ну-Фалмар.
фарот — произхожда от корен, означаващ ловя, преследвам ; в баладата „Леитиан“ Таур-ен-Фарот над Нарготронд носи името Хълмове на Ловците.
фауг — зея, зяпвам в Анфауглир, Анфауглит, Дор-ну-Фауглит.
феа — дух във Феанор, Феантури.
фин — коса във Финдуилас, Фингон, Финрод, Глорфиндел.
формен — север (на староелфически) във Форменос; на синдарински форн (също така фор, фород ) във Форност.
фуин — здрач, мрак (на староелфически хуине ) във Фуинир, Таур-ну-фуин.
хадход — в Хадходронд (превод на Хазад-дум — синдаринското произношение на Хазад).
хауд — могила в Хауд-ен-Арвен, Хауд-ен-Елет и др.
хелек- — лед в Хелкар, Хелкараксе (на староелфически хелка — леден, леденостуден ). Но в Хелеворн първата част идва от синдаринската дума хелед , заимствана от хуздулския език (например Хелед-зарам — Огледалното езеро ); Хелеворн означава черно стъкло (за сравнение — галворн ).
херу — владетел, господар в Херумор, Херунумен; на синдарински хир в Гонхирими, Рохирими, Барахир; хирил — владетелка в Хирилорн.
Читать дальше