Джон Толкин - Силмарилионът ((под редакцията на Кристофър Толкин))

лонде — залив, заграден откъм сушата в Алквалонде: на синдарински лонд (лон) в Митлонд.

лос — сняг в Ойолосе (от староелфическото ойо — вечен, вечно и лосе — сняг, снежнобял ); на синдарински лос в Амон Уилос и Аеглос.

лот — цвете в Лотлориен, Нимлот; староелфическото лоте се среща в Нинкуелоте, Вингилоте.

луин — синьо в Еред Луин, Хелуин, Луинил, Миндолуин.

маег — остър, пронизващ (на староелфически майка ) в Маеглин.

мал- — злато в Малдуин, Малиналда; също така в малорн и в полето на Кормален, което означава златен кръг и е наречено така заради растящите там дървета кулумалди (виж кул- ).

ман- — добър, благословен, неосквернен в Аман, Манве; производни на Аман са Амандил, Араман, Уманияри.

мел- — обич в Мелиан (от Мелиана — скъп дар ); този корен се забелязва и в синдаринската дума мелон , която е изписана върху западната порта на Мория.

мен — път в Нумен, Хиярмен, Ромен, Формен.

менел — небе, небосвод в Менелдил, Менелмакар, Менелтарма.

мерет — празник в Мерет Адертад; също и в Меретронд, Празничната зала в Минас Тирит.

минас — кула в Ануминас, Минас Анор, Минас Тирит и т.н. Същият корен се среща и в други названия, свързани с височина, например Миндолуин, Миндон; вероятно думата е свързана със староелфическото миниа — пръв (срещано в Тар-Миниатур, името на Елрос като пръв крал на Нуменор).

мир — накит, скъпоценност (на староелфически мире ) в Елемире, Гваит-и-Мирдаин, Мириел, Наугламир, Тар-Атанамир.

мит — сив в Митлонд, Митрандир, Митрим; също така в Митейтел, тоест река Скрежноблик в Ериадор.

мор — мрак в Мордор, Моргот, Мория, Морикуенди, Мормегил, Морвен и др.

мот — здрач в Нан Елмот.

нан(д) — долина в Нан Дунгортеб, Нан Елмот, Нан Татрен.

нар — огън в Нарсил, Нария; присъства също в първоначалните форми на Аегнор ( Айканаро , тоест Остър пламък или Свиреп огън ) и Феанор ( Феанаро — Дух на Огъня ). Синдаринската форма е наур , като в Самат Наур. Огнените зали на Ородруин. От същия древен корен (а)нар- произхожда името на Слънцето: на староелфически Анар (използвано и в Анарион), на синдарински Анор (в Минас Анор, Анорнен).

науг — джудже в Наутрими; виж също Ногрод в значенията на грот . Съществува връзка с другата синдаринска дума за джудже — ногот , множествено число ноегит (например калпавите джуджета Ноегит Нибин) и ноготрими.

-(н)дил — е много често срещано окончание на лични имена като Амандил, Еарендил (съкратено Еарнил), Елендил, Мардил и др.; означава вярност, безкористна обич (виж Мардил в значенията на бар ).

-(н)дур — в имена като например Еарендур (съкратено Еарнур) е подобно по смисъл на -(н)дил .

нелдор — бук в Нелдорет; но изглежда, че това е било и истинското име на Хирилорн, грамадното буково дърво с три ствола (от нелде — три и орн ).

нен — вода , използвано в имена на езера, рекички и потоци като Нен Гирит, Нениг, Ненуиал, Нения, Куивиенен, Уинен; среща се и в много названия от „Властелинът на пръстените“ като Нен Хитоел, Бруинен, Емин Арнен, Нурнен. Думата нин — влага, влажен , откриваме в Лоег Нинглорон и Ниндалф.

ним — бял (от старинното нимф, нимп ) в Нимбретил, Нимлот, Нимфелос, нифредил ( нифред — бледност ), Барад Нимрас, Еред Нимраис. Староелфическата форма е нинкуе ; поради това Нинкуелоте е аналогично на Нимлот. Виж също Таникветил.

орн — дърво в Келеборн, Хирилорн; също така Фангорн — Дървобрад и малорни — дърветата на Лотлориен.

ород — планина в Ородруин, Тангородрим, Орокарни, Оромет. Множествено число еред в Еред Енгрин, Еред Линдон и др.

ос(т) — крепост в Ангреност, Белегост, Форменос, Форност, Мандос, Нарготронд (от Нарог-ост-ронд), Ос(т)гилиат, Ост-ин-Едил.

палан (староелфически) — надлъж и нашир в Палантири, Тар-Палантир.

пел — обикалям, обкръжавам в Пеларгир, Пелори и в Пеленор оградената област на Минас Тирит; също в Ефел Брандир, Ефел Дуат ( ефел от ет-пел — външна ограда ).