Джон Толкин - Силмарилионът ((под редакцията на Кристофър Толкин))

дел — ужас в Делдуват; делот — ненавист в Дор Даеделот.

дин — тих, безмълвен в Дор Динен; също Рат Динен, Безмълвната улица в Минас Тирит и Амон Дин, един от сигналните хълмове в Гондор.

дол — глава в Лориндол; често се употребява за хълмове и планини, например Дол Гулдур, Долмед, Миндолуин (също така Нардол, един от сигналните хълмове в Гондор и Фануидол, една от планините около Мория).

дор — земя, страна , от старинното ндор ; среща се в множество синдарински названия като Дориат, Дортонион, Ериадор, Гондор, Мордор и т.н. В старо-елфическия коренът често се смесва със съвсем отделната дума норе , означаваща народ, хора ; по произход Валиноре означава народ на Валарите , но Валандор е страна на Валарите ; по същия начин Нуменоре означава хора от Запада , но Нумендор е страна на Запада . Староелфическото Ендор — Средна земя идва от енед — среден и ндор ; в синдаринския език името се променя на Еннор (например ен-норат — средни земи в песента „А Елберет Гилтониел“).

драуг — вълк в Драуглуин.

ду — нощ, мрак в Делдуват, Ефел Дуат. Идва от по-ранното доме , откъдето е и староелфическото ломе ; така синдаринското дулин — славей , съответства на ломелинде .

дуин — ( дълга ) река в Андуин, Барандуин, Есгалдуин, Малдуин, Таур-им-Дуинат.

дур — мрачен, черен в Барад-дур, Карагдур, Дол Гулдур; също така в Дуртанг (замък в Мордор).

еар — море (староелфически) в Еарендил, Еарраме и много други имена. Синдаринската дума гаер (в Белегаер ) очевидно е производна от същия корен.

едел — елф (синдарински) в Аданедел, Аредел, Глоредел, Ост-ин-Едил; също така в Передил — Полуелф .

ейтел — извор в Ейтел Иврин, Ейтел Сирион, Барад Ейтел; също така в Митейтел, река Скрежноблик в Ериадор (наречена така заради извора си). Виж кел-.

ел, елен — звезда . Според елфическата легенда еле е първото възклицание, означаващо гледай! , което изрекли елфйте, когато за пръв път видели звездите. Оттук произхождат древните думи ел и елен , означаващи звезда и прилагателните елда и елена — звезден . Тези частици се срещат в извънредно много имена. За по-късната употреба на името Елдари виж списъка на имената. Синдаринският еквивалент на Елда е Едел (множествено число Едил ), но строго съответната форма е Елед , която се среща в Еледвен.

ер — един, сам в Амон Ереб (за сравнение — Еребор, Самотният връх ), Ерхамион, Ересеа, Еру.

ерег — трън, зеленика в Ерегион, Регион.

есгал — закрила, укритие в Есгалдуин.

ехор — в Ехориат — Пръстеновите планини и Орфалх Ехор; също в Рамас Ехор, „голямата стена на външния кръг“ около Пеленорските поля в Минас Тирит.

иант — мост в Иант Иаур.

иат — ограда в Дориат.

иаур — стар в Иант Иаур: за сравнение — елфическото име на Бомбадил Иарваин или Ярвен .

илм- — този корен се среща в Илмен, Илмаре, а също така в Илмарин ( дом на високия въздух , чертогът на Манве и Варда върху Ойолосе).

илуве — цялото, всичко в Илуватар.

ия — пустота, бездна в Мория.

кал- (гал-) — този корен, означаващ сияние , се среща в Калакирия, Калакуенди, Тар-калион; галворн, Гил-галад, Галадриел. Последните две имена нямат връзка със синдаринското галад — дърво , макар че в случая с Галадриел често се търси подобна връзка. В староелфически вариант нейното име е Ал(а)тариел , произхождащо от алата — излъчване (на синдарински галад ) и риел — нагиздена девойка (от корена риг- — вия се, кърша се ), а цялото име означава девойка, нагиздена с лъчист накит — намек за косите й. Думата кален (гален) , макар да означава зелено , произлиза етимологически от ярко и затова е свързана с корена кал- ; виж също така аглар .

кален (гален) — най-често употребявана синдаринска дума за зелено в Ард-гален, Тол Гален, Каленардон; също така в Парт Гален ( Зелената морава ) край Андуин и Пинат Гелин ( Зелените хребети ) в Гондор.