Джон Толкин - Силмарилионът ((под редакцията на Кристофър Толкин))

Чеда на Илуватар или Чеда на Еру — превод на елфическото Хини Илуватаро, Ерухини; Първородните и Следващите, тоест елфи и хора. Също така само Чеда, Чеда на Земята или Чеда на света.

Червеният пръстен — виж Нария.

Черната страна — виж Мордор.

Черният меч — виж Мормегил.

Чертог на очакването — Чертозите на Мандос.

Явана — Дарителка на плодове ; една от Валиерите, числи се между Аратарите; съпруга на Ауле; наричана също така Кементари.

Тези бележки бяха съставени за ония, които проявяват интерес към елфическите езици, и в тях често се използват примери от „Властелинът на пръстените“. Наложи се да бъдат доста сбити, което създава не съвсем уместното чувство за категоричност и точност; записките са и твърде ограничени както да се спести място, така и поради ограничените знания на съставителя. Думите не са подредени систематично по корени или по староелфически и синдарински произход; подходът при подреждането е донякъде произволен с главната цел да направи колкото се може по-ясни основните елементи от названията.

аглар — слава, блясък в Дагор Аглареб, Агларонд. Староелфическата форма е алкар — на синдаринското аглареб отговаря староелфическото Алкаринкве . Коренът е кал- , означаващ сияние .

адан — (множествено число Едаин ) в Аданедел, Арадан, Дунеданци. За смисъла и етимологията на думата виж Атани в списъка на имената.

аелин — езеро в Аелин-уиал; виж лин (1).

айна — свещен в Айнури, Айнулиндале.

алда — дърво (староелфически) в Алдарон, Алдудение. Малиналда, съответстващо на синдаринското Галад (в Карас Галадон и Голодримите от Лотлориен).

алква — лебед (на синдарински алф ) в Алквалонде; от корена алак- , тоест стремителен , който се среща и в Анкалагон.

амарт — съдба, участ в Амон Амарт, Кабед Наерамарт, Умарт и в синдаринската форма на името на Турин Турамарт, тоест Повелител на съдбата . Староелфическата форма е Турамбар .

амон — хълм , синдаринска дума, която се среща като първа част на редица названия; множествено число емин в Емин Бераид.

ана — подарък в Анатар, Мелиан, Явана; същият корен има и Андор — Подарена земя .

анга — желязо , на синдарински анг в Ангаинор, Ангбанд, Ангабар, Англахел, Ангрист, Ангрод, Ангуирел, Гуртанг; ангрен — железен в Ангреност, множествено число енгрин в Еред Енгрин.

ан(д) — дълъг в Андрам, Андуин; също така и в Анфалас (Дългобряг) .

андуне — залез, запад в Андуние, на което отговаря синдаринското анун , например Ануминас и Хенет Анун, прозорец на залеза в Итилиен. Древният корен на тези думи нду , означаващ надолу, отвисоко , се среща и в староелфическото нумен — път на залеза, запад и синдаринското дун , тоест запад — например в Дунеданци. Адунаическото адун в Адунахор, Анадуне е заимствано от Елдарите.

анка — челюсти в Анкалагон (за втората част от името виж алква).

анон — голяма врата или порта , множествено число енин в Анон-ин-Гелид; също така в Моранон — Черната порта на Мордор, и Сиранон — Поток на портата в Мория.

ар- — покрай, извън (оттук съюзът и се произнася в староелфическия като ар , а в синдаринския като а ), вероятно в Араман — извън Аман ; също така в (Нирнает) Арноедиад — Неизброими (сълзи) .

ар(а)- — висок, благороден, величествен , среща се в множество имена като Арадан, Аредел, Аргонат, Арнор и т.н.; разширеният корен арат — се среща в Аратари и арато — първенец, благородник , например Ангрод от Ангарато и Финрод от Финдарато; също така аран — крал в Аранрут. Ерейнион — потомък на крале (името на Гил-галад) съдържа множественото число от аран ; също така Форност Ераин — Северно усое на кралете в Арнор. Оттам идва и префиксът ар — в адуническите имена на нуменорските крале.

ариен — име на девойката от Маярите, която управлява Слънцето — произхожда от корена ас , срещан и като староелфическото аре — слънчева светлина .