Джон Толкин - Силмарилионът ((под редакцията на Кристофър Толкин))

кам — (от камба ) ръка , но е свързано по-специално със значението шепа в Камлост, Ерхамион.

кано — повелител — тази староелфическа дума е включена в имената Фингон и Тургон.

карак- — този корен се среща в староелфическото карка — зъб , откъдето идва синдаринската форма карх в Кархарот, а също така в Кархост ( Якия зъб , една от Зъберните кули пред входа на Мордор). Още в Карагдур, Карах Ангрен ( Железни челюсти , насип и укрепление пред входа на Удун в Мордор) и в Хелкараксе.

каран — червен , на староелфически карне в Карантир, Карнил, Орокарни; също така в Карадрас от каранрас — Червения рог в Мъгливите планини и в Карнимирие — нагиздена в червено , калиновото дърво от песента на Бързолъч. Преводът на Кархарот в текста като Червената паст вероятно е продиктуван от асоциация с тази дума; виж карак.

кел- — отивам си, тека, изтичам в Келон; от ет-келе — извор, източник , произлиза от видоизмененото староелфическо ехтеле , произнасяно в синдаринския език като ейтел .

келеб — сребро (староелфически телеп, телпе , например в Телперион) в Келеборн, Келебрант, Келеброс. Келебримбор означава сребрист юмрук от прилагателното келебрин — сребрист и паур (староелфически куаре ) — юмрук , често използвано и като ръка ; староелфическата форма на името е Телперинкуар . Името Келебриндал е съставено от келебрин и тал или дал — крак .

кемен — земя в Кементари; староелфическа дума, която означава земята като плоска опора под менел , небосвода.

кир- — прорез, процеп в Калакирия, Кирти, Ангертас, Кирит (Ниниах, Торонат). От другия смисъл — бързо преминаване — произлиза староелфическото кирия — кораб с остър нос , и това значение се проявява в Кирдан, Тар-Кирятан, а несъмнено и в името на Исилдуровия син Кирион.

корон — могила в Королайре (наричана още Корон Ойолайре, при което втората дума означава вечно лято — за сравнение Ойолосе); също така Керин Амрот, зелената могила в Лотлориен.

ку — лък в Куталион, Дор Куартол, Лаер Ку Белег.

куен (кует-) — казвам, говоря в Куенди (Калакуенди, Лаикуенди, Морикуенди), Валакуента, Куента Силмарилион. В синдаринския език ку се заменя с п или б ; например педо — говори в надписа върху западната порта на Мория, съответстващо на староелфическия корен кует- , както и думите на Гандалф пред портата: ласто бет ламмен — чуй думите на езика ми , където бет — дума , отговаря на староелфическото куетта .

куивие — събуждане в Куивиенен (на синдарински Нен Ехуи ). Други производни от същия корен са Дор Фирн-и-Гуинар; коире , началото на пролетта, на синдарински ехуир във „Властелинът на пръстените“, приложение Г; коимас — хляб на живота , староелфическото название на лембас.

кул — златисточервен в Кулуриен.

куру — умение, сръчност в Куруфин(ве), Курунир.

лад — равнина, долина в Дагорлад, Химлад; имлад, тясна долина със стъпаловидни склонове в Имладрис (а също така Имлад Моргул в планините Ефел Дуат).

лауре — златен (само за светлина и цвят, но не и за самия метал) в Лаурелин; в синдаринска форма се среща в Глоредел, Глорфиндел, Лоег Нинглорон, Лориндол, Ратлориел.

лах — стремителен пламък в Дагор Браголах и вероятно в Англахел (мечът, който изковава Еол от метеоритно желязо).

лин (1) — езеро в Линаевен (в името се съдържа аев , на староелфически айве — птичка ), Теиглин; виж също аелин.

лин- (2) — този корен, означаващ пея, издавам мелодичен звук , се среща в Айнулиндале, Лаурелин, Линдари, Линдон, Еред Линдон, ломелинди.

лит- — пепел в Анфауглит, Дор-ну-Фауглит; също така в Еред Литуи, Пепелявите планини по северната граница на Мордор и Литлад — Пепелявата равнина в подножието на Еред Литуи.

лок- — извивка, завой в Урулоки (от староелфическото (х)локе — змия , произнасяно в синдаринския като луг, лхуг ).

лом — ехо в Дор-ломин, Еред Ломин; близки са и имената Ламот, Лантир Ламат.

ломе — здрач в Ломион, ломелинди; виж ду.