Ед Макбейн - Изборът на убиеца

— Хайде, отруден пролетарий, ставай. Време е за обяд.

— Наистина ли? — каза Майер и погледна стенния часовник. — Дявол да го вземе. Времето си тече, а ние тук се блъскаме с глупости. Пълни глупости.

Все пак се облече и придружи Клинг до закусвалнята в една близка улица. Там яде повече от него, което си беше като подвиг.

Питър Крониг, подобно на Котън Хоуз, беше пришълец. За разлика от Хоуз обаче не беше прехвърлен от друг участък. Някога бе работил като полицейски фотограф, но след това го бяха преместили в полицейската лаборатория да се обучава под ръководството на лейтенант Сам Гросман, който стана негов непосредствен началник и ръководеше може би най-добрата полицейска лаборатория на територията на Съединените щати. Впрочем Крониг бе работил в много тясно сътрудничество с лабораторията още като полицейски фотограф. Всъщност именно големият му интерес към работата в лабораторията бе станал причина за неговото преназначаване. Свестни лабораторни техници трудно се намираха и когато Сам Гросман откриеше такъв, не се помайваше и го грабваше. Много бързо.

И така, Крониг бе грабнат, а сега научаваше, че научното разследване не е само проявяване на негативи и забъркване на химически разтвори. В спретнатата бяла стая, която заемаше по дължина почти целия първи етаж от сградата на централното полицейско управление на главната улица, той разбра, че научното разследване включва съвместна работа с детективи, разследващи убийства. Нямаше нищо против да работи със Стив Карела. Познаваше го още от времето, когато самият той се учеше да снима трупове. С Карела винаги можеше да размени някоя шега и отгоре на това беше добро ченге, което задаваше уместни въпроси и не си придаваше важности. Обаче този Хоуз — Котън Хоуз, божичко, какви имена имат някои хора — вече бе започнал да показва всички признаци на човек, с чийто темп е трудно да се съобразяваш. Крониг не обичаше интелектуалните състезания. Хоуз имаше ум, остър като парче счупено стъкло и студен като сладоледена торта. Тази именно студенина смущаваше Крониг. Не би искал да се сблъска с Хоуз в някоя тъмна улица, дори ако последният носеше значката си на детектив трета степен.

— Както ви е известно, можем да определим марката на неизвестно огнестрелно оръжие, стига да разполагаме с куршум, изстрелян от него — каза той.

— Именно затова сме тук — отвърна сухо Хоуз.

— Да — рече Крониг. — Разглеждаме браздите, останали по куршума, преценяваме дали резбата е лява или дясна, преброяваме колко са, измерваме ширината и ъгъла на извиване на спиралата. Това правим.

— А какво ще кажете за оръжието, с което е била убита Ан Бун? — попита Хоуз.

— Да, да, и до него ще стигна.

— Кога? — продължи Хоуз. Карела го погледна, но Хоуз не отвърна на погледа му.

— Полосата — продължи Крониг, леко засегнат — е гладката повърхност между спиралните бразди в цевта на оръжието. За по-лесно повечето пистолети имат четен брой бразди. Например съществуват само осем автоматични пистолета…

— Само осем автоматични пистолета — довърши изречението Хоуз — с по пет полоси. А какво ще кажете за оръжието, с което е било извършено убийството?

— Тъкмо щях да говоря за него. Повечето пистолети калибър двайсет и пет имат шест полоси. Ако имаме два пистолета с еднакъв брой полоси, можем да ги различим един от друг и по посоката на резбата, по това дали е лява или дясна, нали разбирате?

— Напълно — каза Хоуз.

— Почти не се среща автоматичен пистолет с лява резба — заключи Крониг.

— Има няколко — отвърна Хоуз. — Испанските пистолети калибър двайсет и пет и трийсет и два имат лява резба.

— Да, точно така. Също и „Баярд“ и „Колт“ калибър двайсет и пет. И те са с лява резба.

— Защо наблягаш толкова на калибър двайсет и пет? — попита Карела.

— Защото куршумът, който ни дадоха за анализ, имаше шест полоси. Лява резба, ъгъл на спиралата шестнайсет инча. Диаметърът, измерен по браздите, е нула цяло двеста петдесет и един инча.

— Говорете по същество — каза Хоуз.

— Добре — въздъхна Крониг. — След това сверихме тези данни с нашите таблици. Сверихме броя на браздите, посоката на резбата, ъгъла на спиралата и диаметъра и стигнахме до извод относно марката и калибъра на оръжието, с което е бил изстрелян този куршум.

— А именно?

— Автоматичен „Колт“ калибър двайсет и пет.

— Кажи още нещо, Пит — помоли Карела.

— Няма много за разказване. Знаеш какво представлява двайсет и пети калибър. Малък пистолет. Тежи тринайсет унции и има обща дължина от четири инча и половина. Дължината на цевта е два инча. Шест патрона. Правят ги в два варианта — стоманени и никелирани. Дръжката може да е седефена, от слонова кост или орех. Стрелят жестоко и трепят не по-зле от четирийсет и пети калибър.