Джон Лескроарт - Неоспоримо доказателство

Тя кимна с глава, държеше ръцете си здраво стиснати в скута, сякаш се поздравяваше.

— О, да, да. Това е чудесно.

Г-ца Роук стана от стола, потривайки обутите си в чорапогащник крака, разтърси ръката на Харди в знак на благодарност и изчезна през вратата, преди той да е променил решението си.

Току-що бе подарил точка на защитата. Почуди се какво ли щеше да каже Елизабет Пулиъс. Но като се замисли, не би трябвало да се чуди — знаеше какво би казала.

Докато разсъждаваше върху това, Харди кръстоса ръце зад главата си и се загледа в тавана: кафяви петна от вода върху звукоизолиращата ламперия.

— Чудесно — промълви той.

По пътя към службата Харди каза на Глицки, че има среща с жена си в Палатата за обяд. Сега приятелят му Ейб седеше в снекбара и държеше Ребека. Франи срещу него се смееше на нещо.

Лицето на Франи, смехът й, все още имаха силата да го накарат да забрави лошите неща, които животът може да ти поднесе… но повече го удивляваше това че, тя изобщо можеше да се смее. Само преди малко повече от година някой беше прострелял съпруга й в главата, оставяйки я на двайсет и пет години бременна вдовица, потънала в горчилката на мъката си.

Той постоя така за миг, на прага на ведомствената столова, за да се наслади на гледката — светналото лице на Франи, животът в него.

Някак си, Харди — сам изживял собствената си трагедия, когато загуби малкия си син преди години — и Франи се бяха събрали, и изведнъж останалата в миналото празнота бе променила посоката и същността си. Сега двамата бяха заедно, гледаха напред.

Харди се пъхна до Франи и я целуна.

— Джон Страут е странен човек — каза Глицки. — Точно разказвах на Франи.

— Кога видя нашия мил съдебен лекар?

— По принцип го виждам доста често, но тази сутрин реших да се поразтъпча малко.

— Ейб имитира страхотно южняшкия му акцент — намеси се Франи.

— О, благодаря, мадам. Просто се опитах да предам неповторимото обаяние на добрия чичо доктор — Ейб възвърна отново собствения си глас. — Може и да си го вбесил Диз, но ми се видя благоразположен. Реших, че на мен ще ми е по-лесно да го попитам затова, отколкото на теб. Просто рутинна проверка. Прилича ли на убийство или не?

— И какво ти каза той?

— Каза ми, че мъжът може да е бил каратист, да е чупил дъски. Кокалчето на средния пръст било калцирано, а на малкия имало две зараснали счупвания. А, и възглавничката срещу палеца била доста удебелена.

— Това ли е всичко?

— Това е доста, Диз. Плюс, че наистина е умрял скоро. Вкочанясването е преминало, но Страут смята, че въпреки това ръката е прясна.

— Обожавам, когато си говорите за работа, момчета — обади се Франи.

Харди взе ръката на жена си.

— Страхотна професия. Нищо друго не би могло да ме излъже да се върна обратно — после пак се обърна към Ейб: — Значи не е било труп, така ли?

Глицки поклати глава.

— Страут провери във всички местни медицински институти. — Той погледна към Франи. — През година-две студенти по медицина крадат трупове и си правят шегички. Изглежда не е от тях.

— Тогава излиза, че е убийство? — попита тя.

— Убийството е просто неестествена смърт — отвърна Ейб. Ребека започваше да се извива. Глицки я премести на другия си крак и я задундурка. — И дори не го знаем официално, докато Страут не каже, че е, а той няма да каже, докато не е напълно сигурен, което означава още изследвания, за да се установи дали ръката наистина е прясна, както смята той. Най-накрая — продължи Ейб, — дори и при наличието на смъртен случай, това не означава убийство, колкото и на нашия човек тук да му се иска да се пробва в такова. Все още разполагаме с три други вероятности като евентуални причини за смъртта — самоубийство, нещастен случай или естествена смърт — преди да стигнем до убийство.

Ребека започна още по-усилено да се извива и изведнъж нададе истински писък.

— Дай ми я — каза Харди. Той се пресегна и Ейб му подаде детето през масата. Тя мигновено се сгуши до гърдите му и затвори очи.

— Вълшебното докосване — отбеляза Франи. — Ще отида да донеса нещо за обяд.

Тя се изправи и двамата мъже я проследиха за секунда с поглед, докато се отправяше към подносите с храна. Харди прокара пръст по бузата на Ребека.

— Искаш ли да ми направиш една услуга? — попита той.

— Не.

— Не е кой знае какво — додаде Харди, — само да се обадиш по телефона.

Следобед Харди изчисти седем дела за два часа: три за шофиране в нетрезво състояние с предишни провинения, кражба от магазин с предишни провинения, сведена до простъпка като обвинение, притежание на огнестрелно оръжие от един углавен престъпник и две по-тежки: кражба на портмоне и един баща на футболист пребил треньора на сина си. При нито едно от тези дела нямаше да се стигне до процес и да се „задръства“ допълнително съдебната система и той се радваше за това, но тези пазарлъци по обвинението бяха деморализиращи и уморителни.