Джон Лескроарт - Неоспоримо доказателство

— Да загубите работата си е най-малкото — отвърна той.

Дерек беше висок около метър и осемдесет и тежеше, Харди пресметна, около деветдесет и пет килограма. Имаше красиво гладко избръснато лице, завършващо с делова подстрижка. За тази среща, на която в действителност не беше радушно приветстван от нито една от двете страни, не бе сметнал за нужно да слага и вратовръзка. Но в официалните си панталони и закопчаната догоре риза на квадратчета, изглеждаше повече от прилично. Би могъл да кандидатства за работа на някой строителен обект.

— Не е като да съм извършил някакво престъпление. По дяволите — заяви той на Харди, — вие също сте общински служител й колко изкарвате?

— Отглеждането на наркотици е престъпление — отвърна Харди, а моята заплата няма никакво отношение.

— Бих могъл да проверя, но да кажем, четирийсет и пет — Дерек продължи, без да спира. Харди изкарваше 52 000$ годишно на новата си работа, но остави заподозреният да продължи. — Имате ли деца?

Харди кимна.

— Е, тогава знаете. Не можете да свържете двата края с четирийсет и пет. Работя за градската управа в продължение на петнайсет години…

— В досието пише тринайсет.

— Да не цепим косъма на две. Тринайсет. Работя тук тринайсет години на пълен работен ден и двамата с жена ми се опитваме да отгледаме и възпитаме три деца, искаме тя да може да си стои у дома при тях. Защо да имаш деца, ако няма да ги отгледаш сам, прав ли съм? Не съм имал досие преди това. Не хленча, просто ви казвам истината.

— Във възпитанието на децата се включва и отглеждането на марихуана, така ли? — попита Харди.

— Най-голямото ми дете е на седем. С тревата си докарвам допълнително, това е всичко.

Никой не се съмняваше, че е така. Харди изкарваше петдесет и две, но притежаваше една четвърт от „Литъл Шамрок“ и това му носеше по още една хилядарка и малко на месец; плюс, че Франи имаше четвърт милион долара от застраховката на първия си съпруг, които пазеха за колежа на децата. Но поне, ако наистина им дотрябваха пари, можеха да разполагат с нея. Харди разбираше много добре какво иска да каже Дерек — наистина в днешно време беше много трудно да се издържаш на една заплата.

Ала в момента Харди беше прокурор. Той си спомни думите на Арт Драйсдейл: „Незаконното е лошо“. Каза:

— Трябваше да помислите затова, когато засаждахте градината си — не се хареса кой знае колко.

— На кого причинявам зло? Кажете ми. Не съм пласьор. Имам осем човека, на които го „разтоварвам“ на кило.

Харди вдигна ръка.

— Това вече се казва приказка. Някои от тези хора имат ли си имена?

Дерек само поклати глава.

— Хайде бе, човек, това са нормални хора като мен и теб. На колко си години, четирийсет? Кажи ми, че не се пушил трева в колежа.

Харди не можеше да му каже такова нещо. Не познаваше много хора от неговото поколение, включително и такива от силите на реда, които да не са си дръпвали веднъж-дваж по повод, или без повод. За него беше безпредметно. Но ето, че бе тук, играеше си — не — беше законът.

Изведнъж той се извърна и заговори директно на г-ца Роук.

— Може ли да го обсъдим, ако обичате? — той многозначително погледна към Дерек. — Има ли основания съдът да назначава защитник. Кафето е долу, на първия етаж.

— Мисля, че не иска да загуби работата си.

— Предвижда ли се автоматично административно уволнение при присъда? Няма съмнение, че обвиняемият се признава за виновен, нали така?

— Въпросът е в обвинението — Джина го дари с притеснена усмивка. — Не мисля, че е дребно престъпление, но ако говорим за углавно, той е уволнен — г-ца Роук изглеждаше на двайсет, въпреки че можеше да е и на повече. Тя прехапа долната си устна. — Наистина смятам, че парите са му трябвали, за да подпомага семейството си.

Харди справедливо отсече:

— Хора ограбват банки и убиват хора непрекъснато, за да набавят пари за семействата си — Джина явно се стегна и Харди отстъпи. — Вижте, нямам намерение да ви се нахвърлям, но дайте да не играем по неговата свирка. Човекът си е отглеждал доста голямо количество дрога, а това е незаконно. Какво ще кажете за някоя тежка простъпка, която да ме задоволи? Имам предвид нещо сериозно. Нали той това иска, да плати солена глоба, да извърши обществено полезни услуги? Ще опитам да го пробутам на шефа ми и вашият човек ще си запази работата.

Тъмните очи на Джина светнаха.

— Ще го направите ли?

Ако се докосне отново до марихуана — дори и една цигарка за отмора, — ще го разпнем, ясно ли е?