Майкъл Скот: Алхимикът

Флеминг грабна страниците от ръката на Джош с нечленоразделен вик. Клекна на пода, разбута изпокъсаните книги и парчета от рафтове и постави листовете на земята един до друг. Дългопръстите му ръце трепереха, докато ги приглаждаше. Близнаците коленичиха на пода от двете му страни и се втренчиха напрегнато в страниците, опитвайки се да проумеят онова, което виждат.

— А със сигурност не си въобразяваме и това — прошепна Софи, като потупа по страниците с показалец.

Дебелите листове бяха широки петнадесет сантиметра и високи двадесетина, и бяха направени от нещо, което приличаше на пресована дървесна кора. По повърхността им ясно се виждаха криволичещи влакънца и листа. И двете бяха изписани с остър, ъгловат почерк. Първите букви в горния ляв ъгъл на всяка страница бяха майсторски изрисувани с червено и златно, докато останалите думи бяха изписани с червеникавочерно мастило.

И думите се движеха.

Софи и Джош гледаха как щъкат по страницата като дребни буболечки, постоянно менейки формата си, като за кратко стават почти четливи на разпознаваеми езици като латински и староанглийски, но после моментално се разливат и превръщат в древни наглед символи, наподобяващи египетските йероглифи или келтския огам 3 3 Древна келтска азбука. — Б.пр. .

Флеминг въздъхна.

— Не, не си го въобразявате — каза той накрая. — Бръкна под тениската си през бието и извади едно пенсне, окачено на черна връв. Пенснето представляваше старомодни очила без дръжки, които се закрепват на носа. Използвайки очилата като лупа, Ник ги прокара над шаващите думи. — Ха!

— Добри новини ли? — попита Джош.

— Отлични новини. От книгата липсва Последното призоваване. — Ник стисна Джош за натъртеното рамо и той потръпна от болка. — Ако липсата на две страници може да направи книгата безполезна — няма по-подходящи от тези. — Широката усмивка на лицето му помръкна. — И когато Дий установи липсата, ще се върне и ви гарантирам, че следващия път няма да доведе само големи.

— Кой беше сивокосият мъж? — попита Софи. — Пери също го нарече Дий.

Ник взе страниците и се изправи. Софи се обърна да го погледне и осъзна, че той изглежда стар и уморен, невероятно уморен.

— Сивокосият мъж беше доктор Джон Дий, един от най-могъщите и опасни хора на света.

— Никога не съм чувал името му — каза Джош.

— Да останеш анонимен в съвременния свят е голяма сила. Дий е алхимик, магьосник, чародей и некромант, а всички тези неща не са едно и също.

— За магия ли говориш? — попита Софи.

— Мислех, че не съществува такова нещо като магия — рече Джош саркастично, а после веднага се почувства глупаво, че го казва след всичко, което току-що беше видял и преживял.

— И все пак ти току-що се сражава срещу магически създания: големите са хора, направени от кал и глина и съживени с властна дума. Обзалагам се, че в настоящия век по-малко от половин дузина хора изобщо са виждали голем, да не говорим пък да са оцелели след среща с такъв.

— Дий ли ги е съживил? — попита Софи.

— Да създадеш големи е лесно; тази магия е стара като човечеството. Да ги съживиш е малко по-трудно, а да ги контролираш — практически невъзможно. — Той въздъхна. — Но не и за доктор Джон Дий.

— Кой е той? — настоя Софи.

— Доктор Джон Дий беше придворен магьосник по време на царуването на кралица Елизабет I в Англия.

Софи се засмя неуверено, без да е съвсем сигурна дали да вярва на Ник Флеминг.

— Но това е било преди векове, а сивокосият мъж не може да е на повече от петдесет години.

Ник Флеминг запълзя по пода, ровейки сред книгите, докато намери онази, която търсеше. „Англия през епохата на Елизабет“. Разтвори я. На страницата срещу образа на кралица Елизабет I имаше старомодна гравюра на мъж с остри черти и триъгълна брадичка. Дрехите бяха различни, но нямаше съмнение, че това е мъжът, когото бяха срещнали.

Софи взе книгата от ръцете на Ник.

— Тук пише, че Дий е роден през 1527-а — каза тя много тихо. — Това ще рече, че е почти на петстотин години.

Джош се приближи и застана до сестра си. Взря се в илюстрацията, после огледа стаята. Ако вдишаше по-дълбоко, още можеше да усети характерния мирис на… магия. Това, което бе подушил, не беше мента и развалени яйца, а мирисът на магията.

— Дий те познаваше — каза той бавно. После добави: — Познаваше те много добре.

Флеминг тръгна из книжарницата, като вдигаше разни странни предмети от пода и отново ги пускаше.

— О, познава ме — каза той. — Познава и Пери. Познава ни отдавна… много отдавна. — Погледна към близнаците и почти безцветните му очи сега бяха потъмнели и изпълнени с тревога. — За съжаление, вие вече сте замесени, така че времето за лъжи и увъртания отмина. Ако искате да оцелеете, трябва да знаете истината.