Майкъл Скот: Алхимикът

През лятото Софи свикна с миризмите на различните екзотични чайове и кафета, които продаваха. Можеше да различи „Ърл Грей“ от „Даржилинг“ и знаеше разликата между ямайското и кенийското кафе. Аромата на кафе й харесваше, макар да мразеше горчивия му вкус. Но обожаваше чай. През последните няколко седмици постепенно опитваше всички чайове, особено билковите, които имаха богати вкусове и необичайни аромати.

Но сега нещо миришеше гадно и отблъскващо.

Наподобяваше миризмата на развалени яйца.

Софи поднесе към носа си кутия насипен чай и вдъхна дълбоко. Свежият аромат на „Асам“ навлезе в дробовете й: вонята не идваше оттам.

— Идеята е да го пиеш, не да го вдишваш.

Софи се обърна и видя в кафенето да влиза Пери Флеминг. Пери беше висока, елегантна жена, която можеше да е на всякаква възраст между четиридесет и шестдесет. Личеше си, че някога е била много красива, а и все още изглеждаше зашеметяващо. Очите й имаха най-яркия и чист зелен цвят, който Софи някога бе виждала, и в началото тя дълго се чудеше дали възрастната жена не носи контактни лещи. Косата на Пери някога бе била черна като въглен, но сега я прошарваха сребристи нишки и тя я носеше на сложно сплетена опашка, която се спускаше по гърба й до кръста. Зъбите й бяха малки и съвършени, а в ъгълчетата на очите й имаше малки бръчици от смях. Тя винаги беше облечена много по-елегантно от съпруга си, а днес носеше ментовозелена лятна рокля без ръкави, която подхождаше на очите й, от материал, който Софи реши, че вероятно е чиста коприна.

— Просто ми се стори, че мирише странно — рече тя. Подуши отново чая. — Сега си мирише добре — добави тя, — но одеве за миг ми се стори, че мирише на… на… на развалени яйца.

Докато говореше, тя гледаше в Пери Флеминг. Стресна се, когато ярките зелени очи на жената се разшириха и тя се обърна бързо да погледне към другата страна на улицата, точно когато всички малки квадратни прозорчета на книжарницата внезапно се покриха с пукнатини, а два от тях просто се пръснаха на прах. Струйки зелен и жълт дим се заусукваха навън към улицата и въздухът се изпълни с вонята на развалени яйца. Софи долови и друга миризма — острата и чиста миризма на мента.

Устните на възрастната жена се раздвижиха и тя прошепна:

— О, не… не сега… не тук.

— Госпожо Флеминг… Пери?

Жената се обърна към Софи. Очите й бяха обезумели и ужасени, а нейният обикновено безупречен английски сега звучеше с лек чуждестранен акцент.

— Стой тук; каквото и да стане, стой тук и не се показвай.

Софи отвори уста, за да попита нещо, и усети как ушите й изпукаха. Тя преглътна с усилие… а после вратата на книжарницата се отвори с трясък и един от едрите мъже, които беше видяла по-рано, излетя на улицата. Сега шапката и очилата му липсваха и Софи зърна мъртвешката му кожа и черните му, подобни на черни мраморни топчета, очи. Той остана за миг свит насред улицата, после вдигна ръка да защити лицето си от слънчевата светлина.

Софи усети как нещо натежава в стомаха й.

Кожата върху ръката на мъжа мърдаше. Плъзгаше се бавно и като гъста течност се стичаше надолу в ръкава му; изглеждаше сякаш пръстите му се топят. Буца от нещо, което приличаше на сива кал, пльосна на улицата.

— Големи — ахна Пери. — Божичко, той е създал големи.

— Голъми ли? — попита Софи. Устата й беше пресъхнала, а езикът й бе набъбнал. — Като Голъм 2 2 Става дума за героя Ам-гъл, който на английски се казва Голъм. — Б.пр. от „Властелина на пръстените“ ли?

Пери беше тръгнала към вратата.

— Не. Големи — каза тя разсеяно. — Глинени хора.

Названието не говореше нищо на Софи, но тя загледа ужасена и объркана как създанието — големът — на улицата изпълзя под прикритието на тентата. Подобно на голям плужек, той оставяше подир себе си влажна, кална диря, която моментално засъхваше под силния пек. Софи зърна още веднъж лицето му, преди онзи да влезе с олюляване в книжарницата. Беше се разтекло като топящ се восък и кожата му бе покрита с мрежа от тънки пукнатини, които й напомниха за изсъхнала земя.

Пери се втурна на улицата. Софи видя как жената освободи косата си от сложната плитка и я разтърси. Но косата, вместо да се отпусне по гърба й, се развя, сякаш подухвана от лек бриз. Бриз обаче нямаше.

Софи се поколеба за миг. После грабна една метла и се втурна през улицата след Пери. Джош беше в книжарницата!

В книжарницата цареше хаос.

Спретнатите някога рафтове и грижливо подредените маси бяха струпани на купчини из стаята. Библиотечните шкафове бяха натрошени, полиците — прекършени надве, рамките с репродукции и карти лежаха разбити на пода. Миризма на гнилоч и развала изпълваше стаята; навсякъде се виждаше разкашкана хартия и изсъхнало и гниещо дърво, дори по тавана имаше белези и дупки, мазилката беше откъртена и разкриваше дървените греди и висящи електрически жици.