Майкъл Скот - Алхимикът

Джош Нюман потръпна въпреки яркото следобедно слънце и се шмугна в кафенето. Отвори раницата си и бръкна вътре за очукания лаптоп. Трябваше да използва безжичната интернет връзка на кафенето — искаше да потърси някои имена: доктор Джон Дий, Пернел и особено Никола Фламел.

Софи надраска набързо съобщение на гърба на една салфетка, а после задъвка края на молива, докато го четеше.

„Госпожа Флеминг е зле. Утечка на газ в книжарницата. Отиваме в болницата. Господин Флеминг е с нас. Всичко друго е ОК. Ще се обадя по-късно.“

Когато Бърнис се върнеше и откриеше кафенето затворено точно преди следобедния наплив, нямаше да е доволна. Софи предполагаше, че може дори да си загуби работата. Тя въздъхна, подписа бележката със замах, от който хартията се разкъса, и я залепи върху касата.

Никола Фламел надникна през рамото й и я прочете.

— Добре, много добре. Това обяснява защо книжарницата също е затворена. — Фламел погледна през рамо към Джош, който тракаше бясно по клавиатурата си. — Да вървим!

— Само си проверявам пощата — промърмори Джош, като изключи лаптопа и го затвори.

— В такъв момент? — попита удивена Софи.

— Животът продължава. Имейлите не чакат никого. — Той опита да се усмихне, но не успя.

Софи грабна чантата си и старото дънково яке и огледа за последен път кафенето. Внезапно й мина мисълта, че дълго време няма да го види, но разбира се, това беше абсурдно. Тя изключи лампите, накара брат си и Ник Флеминг — Фламел — да излязат навън преди нея и включи алармата. После затвори вратата, превъртя ключа и пусна връзката в пощенската кутия.

— А сега какво? — попита тя.

— Сега ще потърсим помощ и ще се крием, докато измисля какво да правя с вас двамата. — Фламел се усмихна. — В криенето поне ни бива: двамата с Пери го правим повече от половин хилядолетие.

— Ами Пери? — попита Софи. — Дали Дий… ще я нарани? — През последните няколко седмици, откакто беше дошла в кафенето, тя беше опознала и започнала да харесва високата, елегантна жена. Не искаше да й се случи нещо лошо.

Фламел поклати глава.

— Не може. Тя е твърде силна. Аз никога не съм изучавал магьосническото изкуство, но Пери го овладя. Засега единственото, което Дий може да направи, е да я държи в плен и да й пречи да използва силата си. Но през следващите няколко дни тя ще започне да старее и отслабва. Може би след седмица, а след две — със сигурност, той ще е в състояние да използва своите сили срещу нея. Но все пак ще действа внимателно. Ще я държи затворена зад Охрани и Печати… — Фламел забеляза обърканото изражение върху лицето на Софи. — Магически бариери — обясни той. — Дий ще нападне едва когато е сигурен в победата си. Но първо ще се опита да разбере докъде се простират магичните й познания. Търсенето на знание винаги е било най-голямата сила… и слабост на Дий. — Той разсеяно потупа джобовете си, търсейки нещо. — Моята Пери умее да се грижи за себе си. Напомнете ми някой път да ви разкажа как веднъж се изправи срещу две гръцки лами 5 5 В гръцката митология ламя (или ламия) представлява змия с глава и гърди на красива жена, която убива децата и пие кръвта на мъжете. — Б.пр. .

Софи кимна, макар че си нямаше представа какво са гръцките лами.

Докато крачеше надолу по улицата, Фламел намери онова, което търсеше: чифт малки кръгли слънчеви очила. Сложи си ги, пъхна ръце в джобовете на коженото си яке и започна да си подсвирква тихичко, сякаш нямаше никакви грижи. Хвърли поглед през рамо.

— Е, хайде де.

Близнаците се спогледаха смутено и забързаха подир него.

— Проверих го в мрежата — прошепна Джош, като хвърли бърз поглед към сестра си.

— Това правеше значи. Знаех си, че електронната поща не може да е толкова важна.

— Всичко, което казва той, съвпада: има го в „Уикипедия“, а „Гугъл“ дава почти двеста хиляди резултата за него. Има над десет милиона резултата за Джон Дий. Даже Пернел я има, споменава се за Книгата и всичко останало. Пише и кога е умрял и че гробът му бил разкопан от хора, които търсели съкровища, обаче го намерили празен — нямало нито труп, нито имане. Изглежда, домът му в Париж още съществува.

— Определено не прилича на безсмъртен магьосник — промърмори Софи.

— Не съм сигурен, че знам как изглежда един магьосник — каза тихо Джош. — Единствените магьосници, които познавам, са Пен и Телър 6 6 Популярни американски фокусници. — Б.пр. .

— Аз не съм магьосник — каза Фламел, без да ги погледне. — Аз съм алхимик, човек на науката, макар че не се занимавам с наука, която вие познавате.