Майкъл Скот - Алхимикът

— Това дърво е било отгледано от семе на Игдразил, Световното дърво — рече тихо Скати и потърка с длан оголените корени. Поднесе я към лицето си и вдъхна дълбоко, поемайки аромата. — Преди хилядолетия, когато Дану Талис потъна под вълните, няколко от Древните успяха да спасят част от флората и фауната и да ги прехвърлят в други земи. Но само двама Древни — Хеката и Один — съумяха да отгледат своите семена от Игдразил. Один, също като Хеката, имаше власт над магията.

Джош се опита да си припомни малкото, което знаеше за Один. Това не беше ли едноокият норвежки бог? Но преди да успее да попита, Хеката изчезна в един отвор, ограден с плетеница от виещи се корени. Никола Фламел спря и изчака близнаците и Скати да го настигнат. Светлите му очи бяха мрачни, а между веждите му се виждаше дълбока отвесна бръчка. Когато заговори, подбираше внимателно думите си и от напрежението френският му акцент личеше още повече.

— Иска ми се да не се налагаше да правите това — каза той, — но трябва да ми повярвате, че няма друг начин. Той протегна ръце и сложи едната върху дясното рамо на Софи, а другата — върху лявото рамо на Джош. Аурите им — сребърна и златна — засияха за кратко и в тежкия въздух се разнесе слаба миризма на ванилов сладолед и портокали. — Боя се, че още когато помогнахте на Пернел и мен, се изложихте на ужасна опасност. Ако… когато Хеката пробуди вашия магически потенциал, ще ви обуча на някои защитни магии, а има и други специалисти в петте древни форми на магията, при които ще ви заведа. Надявам се те да довършат обучението ви.

— Ще ни обучават за магьосници ли? — оживи се Софи. Предполагаше, че трябва да е по-развълнувана, но си спомни думите на Скати, че след като Хеката пробуди силите им, ще бъдат в огромна опасност.

— За магьосници, заклинатели, некроманти, чернокнижници и даже чародеи. — Фламел се усмихна. Хвърли поглед през рамо, после се обърна пак към близнаците. — Сега влизайте вътре и правете каквото ви нареди тя. Знам, че ви е страх, но се опитайте да не се страхувате. Да ви кажа, не е срамно човек да се страхува. — Той се усмихна, но очите му останаха разтревожени. — Когато излезете от тази стая, ще сте различни хора.

— Аз не искам да съм различна — прошепна Софи.

Искаше нещата да са пак такива, каквито бяха преди няколко часа, когато всичко бе обикновено и скучно. Точно сега би дала какво ли не, за да се върне в скучния свят.

Фламел се отдръпна от вратата и подкани с жест близнаците да влязат.

— От момента, в който зърнахте Дий, вие започнахте да се променяте. А след като промяната веднъж започне, няма връщане назад.

В помещението беше тъмно. Стените му се състояха изцяло от преплетени корени. Софи усещаше ръката на брат си в своята и стисна леко пръстите му. Той също я стисна в отговор.

Докато близнаците навлизаха все по-навътре в хралупата, която явно беше доста по-голяма, отколкото им се стори отначало, очите им постепенно се приспособиха към сумрака и стаята се изпълни със зеленикаво сияние. Дебел, рошав мъх покриваше сплетените корени и излъчваше бледа нефритенозелена светлина, създавайки впечатлението, че се намират под водата. Въздухът бе натежал от влага и по косата и кожата им се образуваха капчици, сякаш ги бе избила пот. Макар че не беше студено, и двамата трепереха.

— Трябва да се чувствате поласкани. — Гласът на Хеката се разнесе от зеления сумрак точно пред тях. — Не съм пробуждала човеци от много поколения насам.

— Кой… — започна Джош, но гласът му секна. Той се изкашля сухо и опита пак. — Кой беше последният човек, когото си пробудила ? — Беше твърдо решен да не показва страха си.

— Беше преди доста време — през дванайсети век, според вашето човешко измерване на времето, — а човекът беше от земята на шотландците. Не помня името му.

И Софи, и Джош инстинктивно усетиха, че Хеката лъже.

— Какво стана с него? — попита Софи.

— Умря. — Разнесе се странен писклив кикот. — Беше убит от едно зърно град.

— Трябва да е било бая едричко зърно — прошепна Джош.

— О, беше — промърмори Хеката.

В този момент и двамата разбраха, че тя има нещо общо със смъртта на загадъчния мъж. На Джош богинята изведнъж му заприлича на отмъстително дете.

— Е, а сега какво? — попита Джош. — Прави ли да стоим, да седнем ли, или да легнем?

— Нищо няма да правите — сопна се Хеката, — а това не е никак лесно. От хиляди поколения вие, човеците, умишлено страните от онова, което с насмешка наричате магия . Но магията всъщност е просто оползотворяването на целия диапазон от възможностите на сетивата. Човеците са прекъснали връзката си със своите сетива. Сега те виждат само малка част от видимия спектър, чуват само най-силните звуци, обонянието им е потресаващо слабо и могат да различат единствено най-сладкия и най-киселия вкус.