Майкъл Скот - Алхимикът

— Аз не вярвам — промърмори Скатах.

— Нито пък аз — каза Никола, като се обърна. Свали си очилата и разтърка с два пръста основата на носа си. Под светлите му очи имаше тъмни кръгове, а устните му бяха стиснати. — Ние всички сме нещо като пленници тук — пленници на обстоятелствата и събитията. Преди почти седемстотин години аз купих една оръфана стара книга, написана на неразбираем език. В онзи ден аз също станах пленник, сякаш бях затворен зад решетки. Преди два месеца ти, Джош, никога не би ме помолил за работа, а ти, Софи, никога не би се хванала да работиш в кафенето. Но го направихте и заради тези решения стоите сега тук с мен. — Той направи пауза и погледна към Скатах. — Разбира се, някои хора биха казали, че вие сте били предопределени да заемете тези работни места, да срещнете Пернел и мен и да преживеете това приключение.

Скатах кимна.

— Съдба — рече тя.

— Твърдиш, че не разполагаме със свободна воля и всичко това е било предопределено да се случи? — попита Софи. Поклати глава. — Дори и за миг не го вярвам.

Самата идея противоречеше на всичко, в което тя вярваше; идеята, че бъдещето може да бъде предсказано, беше просто абсурдна.

— Нито пък аз — каза предизвикателно Джош.

— И въпреки това — рече много меко Фламел, — как ще реагирате, ако ви кажа, че в Книгата на Мага — книга, написана преди повече от десет хиляди години, — се говори за вас?

— Невъзможно — изстреля Джош, ужасен.

— Ха! — Никола Фламел разпери ръце. — А това не е ли невъзможно? Тази нощ вие срещнахте натаирите, крилатите пазители на царството на Хеката. Чухте гласовете им в главите си. Те не са ли невъзможни? А Торк Алта — те не са ли също толкова невъзможни? Това са създания, които обикновено съществуват само в митовете.

— Ами ние? — попита Скатах. — Никола е почти на седемстотин години, а аз съм толкова стара, че съм виждала империи да се въздигат и да рухват. Ние не сме ли също толкова невъзможни?

Нито Джош, нито Софи можеха да отрекат това.

Никола пристъпи напред и сложи ръце върху раменете на близнаците. Не беше по-висок от тях и ги гледаше право в очите.

— Трябва да приемете, че сте пленници в този невъзможен свят. Ако си тръгнете, ще докарате гибел на семейството и приятелите си, а най-вероятно и на самите себе си.

— Освен това — добави горчиво Скатах, — щом сте споменати в Книгата, значи трябва да сте тук.

Близнаците преместиха поглед от Скати към Фламел. Той кимна.

— Вярно е. Книгата е пълна с пророчества, някои от които със сигурност са се сбъднали, а други все още могат да се осъществят. Но в нея изрично се споменава „двамата, които са един“.

— И ти смяташ…? — прошепна Софи.

— Да, смятам, че пророчеството може да се отнася за вас. Всъщност убеден съм в това.

Скатах пристъпи напред и застана до Фламел.

— Което означава, че вие изведнъж сте станали много важни не само за нас, но също така и за Дий, и Тъмните древни.

— Защо? — Джош облиза пресъхналите си устни. — Защо сме толкова важни?

Алхимикът се обърна към Скати за подкрепа. Тя кимна.

— Кажи им. Те трябва да знаят.

Близнаците погледнаха отново към алхимика. Чувстваха, че това, което ще им каже той, е от огромно значение. Софи потърси ръката на брат си.

— Сборника предрича, че двамата, които са един, или ще спасят света, или ще го унищожат.

— Как така или ще го спасят, или ще го унищожат? — попита Джош. — Трябва да е предсказано само едното, нали?

— Думата, използвана в Сборника, е подобна на един древен вавилонски символ, който може да означава и двете — обясни Фламел. — Всъщност аз винаги съм подозирал, че означава, че единият от вас има потенциала да спаси света, а другият има силата да го унищожи.

Софи сръга брат си в ребрата.

— Това трябва да си ти.

Фламел се отдалечи от близнаците.

— След няколко часа, когато Хеката се надигне, ще я помоля да пробуди вашия магически потенциал. Смятам, че ще го направи; надявам се и се моля да го направи — добави той пламенно. — После ще си тръгнем.

— Но къде ще отидем? — попита Джош, докато Софи в същото време казваше:

— Хеката няма ли да ни позволи да останем тук?

— Надявам се, че някои от другите Древни или безсмъртни ще се съгласят да помогнат за обучението ви. И не, не можем да останем тук. Дий и Мориган са се свързали с една от най-страховитите Древни — Бастет.

— Египетската Богиня-котка ли? — попита Софи.

— Впечатлен съм — похвали я Фламел.

— Нашите родители са археолози, нали помниш? Докато на другите деца вечер са им чели приказки, на нас ни разказваха митове и легенди.