Майкъл Скот - Алхимикът

Алхимикът кимна.

— В същия този момент Бастет и Мориган събират войските си за всеобща атака срещу царството на Хеката. Подозирам, че ще се опитат да нападнат през нощта, когато Хеката спи. Засега няма и следа от тях, а скоро ще се съмне. Сигурен съм, те знаят, че разполагат само с един шанс и трябва да подготвят всичките си сили, преди да нападнат. За момента вярват, че ние все още не знаем за намеренията им, и което е по-важно, не подозират, че знаем за участието на Бастет. Но ние ще сме готови да ги посрещнем.

— А как всъщност разбрахме? — попита Софи.

— Пернел ми каза — отвърна Фламел и махна с ръка, за да спре въпроса, който очевидно щеше да последва. — Тя е изобретателна жена, натоварила е един обезплътен дух със задачата да ми предаде съобщение.

— Обезплътен дух ли? — каза Софи. — Искаш да кажеш, нещо като призрак? — Осъзна, че вече е готова да повярва и в призраци.

— Точно така — отговори Фламел.

— Какво ще стане, ако нападнат това място? И за какво точно нападение говорим? — попита Джош.

Фламел погледна към Скати.

— Аз не съм бил роден, когато за последен път същества от Древната раса са воювали помежду си.

— Аз съм била свидетел — каза мрачно Скати. — Болшинството от хората дори няма да усетят, че става нещо. — Тя сви рамене. — Но освобождаването на магически енергии от Царството на сенките със сигурност ще окаже влияние върху климата и местната геология: може да има земетресения, торнада, урагани и дъжд, много дъжд. А аз наистина мразя дъжда — добави тя. — Това беше една от причините да напусна Хиберния 33 33 Римско име на Ирландия, произлиза от латинската дума хибернус — мразовит. — Б.пр. .

— Трябва нещо да направим — каза Софи. — Трябва да предупредим хората.

— И под каква форма ще е това предупреждение? — попита Фламел. — Ще им кажем, че скоро ще се състои магическа битка, която може да предизвика земетресения и наводнения? Не можеш да съобщиш на местния новинарски или метеорологичен канал подобно нещо, нали?

— Ние трябва да…

— Не, не трябва — каза твърдо алхимикът. — Трябва да отведем вас двамата и страниците от Книгата далеч оттук.

— Ами Хеката? — попита Джош. — Тя ще може ли да се защити?

— Срещу Дий и Мориган, да. Но с Бастет като тяхна съюзница, не мога да предвидя — отвърна Скати. — Нямам представа колко могъща е богинята.

— По-могъща, отколкото можеш да си представиш.

Всички се обърнаха към вратата, където стоеше едно момиченце, наглед на не повече от единайсет години, премигваше и се прозяваше широко. То потърка с ръка яркожълтите си очи и ги погледна, после се усмихна. Зъбките му грейнаха ослепително бели на фона на абаносовочерната кожа. Момиченцето носеше къса, подобна на тога дреха от същия многоцветен материал, който бе носила старата Хеката, но този път тя бе нашарена в златисто и зелено. Бялата му като сняг коса се спускаше до раменете.

Алхимикът се поклони.

— Добро утро. Не очаквах да станеш преди зазоряване.

— Как мога да спя при цялата тази дейност, която кипи наоколо? — попита Хеката. — Къщата ме събуди.

— Къщата… — започна Джош.

— Къщата — каза безизразно Хеката — е жива.

Джош можеше да направи поне дузина коментари, но като си спомни за зелената слуз, която го грозеше снощи, мъдро реши да си държи устата затворена.

— Разбирам, че Мориган и моята сестра — Древната Бастет — замислят атака срещу моето Царство на сенките — рече мрачно момиченцето.

Никола хвърли бърз поглед към Скатах, която лекичко сви рамене. Нямаше представа как е узнала Хеката.

— Сигурна съм, разбирате, че аз чувам всичко, което става в тази къща, всяка изречена или прошепната дума… или дори мисъл — добави Хеката, поглеждайки многозначително към Джош. Момиченцето се усмихна и тогава всички видяха приликата с другите й две лица. Но очите й не се усмихваха. Тя влезе в стаята и Софи забеляза, че докато се движеше, къщата реагираше на присъствието й. На вратата, където бе стояла, бяха покарали зелени филизи, а по горната греда и прага бяха разцъфтели мънички зелени цветчета. Триликата богиня спря пред Никола Фламел и вдигна поглед към загрижените му очи. — По-добре щеше да е да не бяхте идвали тук. Докарахте неприятности в живота ми. Сега трябва да водя битка със сестра си и племенницата си. И определено щеше да е по-добре, ако не бях принудена да избирам страна.

Скатах скръсти ръце на гърдите си и изгледа мрачно богинята.

— На теб никога не ти е харесвало да избираш страна, Хеката. Нищо чудно, че имаш три лица.