Майкъл Скот - Алхимикът

Въоръженият страж отстъпи назад и високите метални порти се отвориха, позволявайки на колата на Дий да поеме по дългата каменна алея към просторната мраморна вила, която едва се виждаше сред дърветата. Макар че нощта бе паднала, в къщата не се забелязваха никакви светлини и за миг Дий си помисли, че там няма никой. После си спомни, че човекът… създанието, с което бе дошъл да се срещне, предпочиташе тъмните часове и нямаше нужда от осветление.

Колата сви по кръглото обръщало пред главния вход и фаровете осветиха трима души, стоящи на най-долното стъпало. Когато автомобилът най-сетне спря с хрущене върху белия чакъл, една фигура пристъпи към вратата и я отвори. В сумрака беше невъзможно да се различат каквито и да било подробности, но гласът, който се разнесе от тъмнината, бе мъжки и говореше английски със силен акцент.

— Доктор Дий, предполагам. Аз съм Синухе 32 32 Египетски военачалник от времето на XII династия. — Б.пр. . Заповядайте, моля. Очаквахме ви. — После фигурата се обърна и закрачи нагоре по стъпалата.

Дий излезе от колата, поизтупа скъпия си костюм и с разтуптяно сърце последва Синухе във вилата. Другите две фигури тръгнаха от лявата и от дясната му страна. Макар че никой нищо не каза, Дий знаеше, че те са стражи. И навярно не бяха хора.

Магьосникът разпозна тежката наситена миризма, която го обгърна веднага, щом влезе в къщата: това беше тамян, рядка и невероятно скъпа ароматна смола от Близкия изток, използвана в древни времена в Египет и Гърция, и на изток чак до Китай. Дий усети как очите му се насълзяват и носът му потръпва. Представителите на Древната раса ужасно си падаха по тамян, но той получаваше главоболие от него.

Докато трите тъмни фигури въвеждаха Дий в един голям коридор, той зърна бегло Синухе: дребен, слаб мъж, с плешива глава и маслинена кожа. Изглеждаше, че по произход е от Близкия изток — от Египет или Йемен. Синухе затвори тежката входна врата, изрече две думи: „Стойте тук“, а после изчезна в мрака, оставяйки Дий в компанията на двамата мълчаливи стражи.

Дий се огледа. Дори в сенчестия полумрак можеше да види, че коридорът е празен. Нямаше мебели върху мозаичния под, нито картини или огледала по стените, нито завеси на прозорците. Той знаеше, че из целия свят има разпръснати къщи като тази, домове на малцината Тъмни древни, които обичаха да бродят из човешкия свят, обикновено вършейки пакости. Макар че притежаваха невероятни способности и бяха извънредно опасни, силите им бяха твърде ограничени поради широкото разпространение на желязото в съвременния свят, което отслабваше магическите им енергии. Също както оловото бе отровно за хората, желязото — човешкият метал — беше отровно за Древната раса. Без дори да се огледа, Дий знаеше, че в тази къща няма и грам от въпросния метал. Всичко щеше да е направено от злато и сребро, даже дръжките на вратите и кранчетата в баните.

Тъмните древни ценяха своята уединеност; те предпочитаха тихи затънтени местенца — малки острови, пустинни райони, страни като Швейцария, части от бившия Съветски съюз, арктическите области на Канада, хималайските върхове и бразилската джунгла. Когато изберяха да живеят в град като този, къщите им бяха изолирани зад стени и плетове и именията им се обхождаха от въоръжени стражи и кучета. А ако някой беше достатъчно голям късметлия или глупак, за да стигне до самата къща, щеше да се сблъска с по-древни, по-мрачни и по-смъртоносни пазачи.

— Насам.

Дий бе доволен, че успя да овладее уплахата си при звука от гласа на Синухе; не беше чул мъжът да се връща. Дали щяха да тръгнат нагоре или надолу, зачуди се той. Според неговия опит, представителите на Древната раса се деляха на две обособени категории: такива, които предпочитат да спят по покривите, и такива, които предпочитат мазетата. Мориган бе създание на таваните и покривите.

Синухе мина през едно светло петно и Дий забеляза, че очите му са оцветени с черен прах — горният клепач беше изцяло почернен и две водоравни линии минаваха от ъгълчетата на очите към ушите му. Три отвесни линии бяха изрисувани на брадичката под устните му. Той поведе Дий към една скрита врата непосредствено под широкото стълбище и я отвори, изричайки парола на езика, който би използвало момчето-фараон Тутанкамон. Дий последва фигурата в непрогледната тъмнина на коридора и спря, щом вратата се затвори с щракване зад тях. Чу как мъжът се движи пред него, а после стъпките му закънтяха по стълби.