Майкъл Скот - Алхимикът

Скатах се отпусна на стола до алхимика.

— Хеката няма ли да се присъедини към нас? — попита тя, взе една обелка и я задъвка.

— Мисля, че се преоблича за вечеря — рече Фламел, като обели още едно навито парче кора, за да замени онова, което Скати дъвчеше. Погледна към Софи и Джош. — Седнете, моля. Нашата домакиня ще се появи скоро и тогава ще ядем. Сигурно сте капнали — добави той.

— Уморена съм — призна Софи. Вече усещаше изтощението и едва си държеше очите отворени. Освен това беше малко притеснена от факта, че магията на това място изсмуква енергията й.

— Кога ще можем да се приберем у дома? — попита настоятелно Джош, който не желаеше да признае, че и костите го боляха от умора. Сякаш беше болен.

Никола Фламел отряза едно тънко резенче от ябълката и го пъхна в устата си.

— Опасявам се, че за известно време това няма да е възможно.

— Защо? — тросна се Джош.

Фламел въздъхна. Остави каменното сечиво и ябълката и положи длани върху масата.

— В момента нито Дий, нито Мориган знаят кои сте. Това е единствената причина вие и вашето семейство да сте в безопасност.

— Нашето семейство ли? — попита Софи. При мисълта, че майка й и баща й може да са в опасност, й премаля. Джош беше също толкова шокиран, устните му се събраха в тънка бяла линия.

— Дий ще действа последователно — поясни Фламел. — Той пази хилядолетна тайна и няма да се задоволи само с вашето убийство. Всички, които сте познавали или с които сте имали контакт, ще претърпят нещастни случаи. Ще рискувам да предположа, че дори кафенето на Бърнис ще изгори до основи… просто защото ти някога си работила там. Може и самата Бърнис да загине в огъня.

— Но тя няма нищо общо с каквото и да било — възрази Софи ужасена.

— Така е, обаче Дий не го знае. Нито пък го интересува. Той дълго време е работил с Тъмните древни и е започнал да гледа на хората по същия начин като тях — сякаш са животни.

— Но ние няма да кажем на никого какво сме видели… — започна Джош, — а и без това никой не би ни повярвал… — Гласът му заглъхна, преди да довърши изречението.

— А ако ние не кажем на никого, то никой никога няма да разбере — рече Софи. — Никога повече няма да продумаме за това. Дий никога няма да ни открие. — Но още в същия момент тя осъзна, че е безнадеждно. Двамата с Джош бяха въвлечени в това, наравно с Никола и Пери, защото знаеха за Сборника.

— Ще ви открие — каза спокойно Фламел. Хвърли поглед към Девата-воин. — Колко време мислиш, че ще му трябва на Дий или на някой от шпионите на Мориган, за да ги намери?

— Не много — отвърна тя, дъвчейки ябълковата обелка. — Може би час-два. Плъховете или птиците ще ви проследят, а после Дий ще ви спипа.

— След като веднъж сте били докоснати от магия, вие сте променени завинаги. — Фламел направи движение с дясната си ръка, оставяйки във въздуха съвсем слаба диря от бледозелен дим. — Оставяте следа. — Той духна към зеления дим и го разпръсна.

— Искаш да кажеш, че миришем ли? — попита Джош.

Фламел кимна.

— Миришете на дива магия. Вие усетихте слабо миризмата й, когато Хеката ви докосна. Какво подушихте тогава?

— Портокали — каза Джош.

— Ванилов сладолед — отвърна Софи.

— А преди това, когато двамата с Дий се биехме, какво подушихте тогава?

— Мента и развалени яйца — отвърна незабавно Джош.

— Всеки магьосник си има собствен отличителен мирис — нещо като магически пръстов отпечатък. Трябва да се научите да използвате сетивата си. Хората използват само малка част от възможностите им. Те почти не виждат, рядко чуват, никога не усещат мирис и си мислят, че могат да получат усещания само чрез кожата си. Но говорят и още как. По този начин наваксват за бездействието на останалите си сетива. Когато се върнете във вашия свят, ще можете да разпознавате хората, които притежават някаква магическа енергия. — Той грижливо отряза кубче от ябълката и го пъхна в устата си. — Ще усетите странна миризма, а може дори вкус, или ще я видите като трептящо сияние около телата им.

— Колко дълго ще притежаваме тази способност? — полюбопитства Софи. После се пресегна и взе една череша. Беше с размера на малък домат. — Ще я изгубим ли?

Фламел поклати глава.

— Никога няма да я изгубите. Напротив, ще се усилва. Трябва да знаете, че от този ден нататък и за двама ви вече нищо няма да бъде същото.

Джош захапа една ябълка и тя изхрупа приятно. Сок потече по брадичката му.

— Казваш го така, като че ли е нещо лошо — рече той ухилено, като избърса устата си с ръкав.