Майкъл Скот - Алхимикът

— Тя винаги е страховита, когато настъпва вечерта. По това време е най-уязвима — рече Скатах.

— Добре би било — намеси се Софи, — ако някой ни обясни какво се случи току-що. — Мразеше, когато възрастните говореха помежду си и пренебрегваха присъстващите деца. А в момента ставаше точно това.

Скатах се усмихна и вампирските зъби в устата й, като че ли се бяха удължили.

— Твоят брат-близнак съумя да обиди една представителка на Древната раса и беше много вероятно да бъде превърнат в зелена слуз заради своето престъпление.

Джош поклати глава.

— Но аз не съм казал нищо… — протестира той. Погледна към сестра си за подкрепа, докато бързо премисляше разговора си със старицата. — Казах само, че нейната дъщеря или внучка е обещала да ни помогне.

Скатах се изсмя меко.

— Няма никаква дъщеря или внучка. Жената, която видяхте следобед, беше Хеката. Старицата, която видяхте тази вечер, също е Хеката, а на сутринта ще срещнете младо момиче, което също ще е Хеката.

— Триликата богиня — напомни им Фламел.

— Хеката е прокълната да старее в рамките на деня. Девойка на сутринта, възрастна жена следобед, старица вечерта. Тя е невероятно чувствителна по въпроса за възрастта си.

Джош преглътна с усилие.

— Не знаех…

— Няма как да знаеш — само че твоето невежество можеше да ти коства живота… или нещо по-лошо.

— Но какво направи ти с масата? — попита Софи. Погледна към останките от кръглата маса: тя беше разцепена по средата, където Скати беше забила ножа си. Дървото от двете страни на сцепването изглеждаше сухо и ронливо.

— Желязо — каза просто Скати.

— Едно от изненадващите свойства на метала — обясни Фламел — е неговата способност да неутрализира дори най-могъщите магии. Откриването на желязото сложи край на властта на Древната раса в този свят. — Той вдигна черния каменен връх на стрела. — Ето защо аз използвах това. Древните стават неспокойни в близост до желязо.

— Но ти носиш желязо — каза Софи на Скати.

— Аз съм от Следващото поколение — не съм чистокръвна Древна като Хеката. Мога да понасям близостта на желязо.

Джош облиза пресъхналите си устни. Още помнеше зелената светлина, жужаща в дланите на Хеката.

— Когато каза „превърнат в зелена слуз“, нямаше предвид наистина…

Скатах кимна.

— Лепкава зелена слуз. Доста гадно. А и доколкото разбирам, жертвата запазвала някаква част от съзнанието си за известно време. — Тя хвърли поглед към Фламел. — Не мога да си спомня кой е последният човек, който е разгневил някой от Древните и е останал жив, а ти?

Фламел се изправи.

— Да се надяваме, че на сутринта няма да си спомня. Вървете да си починете — каза той на близнаците. — Утре ни предстои дълъг ден.

— Защо? — попитаха едновременно Софи и Джош.

— Защото се надявам, че утре ще мога да убедя Хеката да пробуди магическия ви потенциал. За да имате някакъв шанс да преживеете идните дни, ще се наложи да ви обуча за магьосници.

Никола Фламел изпрати с поглед Софи и Джош, които последваха Скатах в дървото. Чак когато вратата се затвори зад тях, в безцветните му очи пролича безпокойството, което изпитваше. Бяха се разминали на косъм: още миг и Хеката щеше да превърне Джош в бълбукаща течност. Не беше сигурен дали тя би могла да го върне в първоначалното му състояние на сутринта, когато се превърнеше в младо момиче. Трябваше да скрие близнаците от нея, преди невежеството им да ги забърка в неприятности.

Фламел се отдалечи от счупената маса и се спусна по извития клон до езерото долу. Стъпи върху тясната пътека. В калта имаше множество дири — някои бяха следи от глигани, други приличаха повече на човешки стъпки… а други и на двете. Той знаеше, че го следят, че всяко негово движение се наблюдава от същества, които не може да види, и предполагаше, че Торк Алта са може би най-незначителните от стражите на Хеката.

Приклекна до водата, пое си дълбоко дъх и си позволи да се отпусне за малко. Можеше с чисто сърце да каже, че това бе един от най-наситените със събития дни в дългия му живот, и беше наистина изтощен.

Още в мига, когато Дий бе отмъкнал Пери и Сборника и се бяха появили близнаците, Фламел разбра, че едно от първите пророчества, които беше прочел в Книгата преди половин хилядолетие, е започнало да се сбъдва.

„Двамата, които са един, единият, който е всички.“

Сборникът беше пълен със загадъчни фрази и неразбираеми сентенции. Повечето от тях се отнасяха до унищожението на Дану Талис, родината на Древната раса, но имаше също така и редица пророчества, които засягаха завръщането на Тъмните древни и унищожението и поробването на човеците.