Майкъл Скот - Алхимикът

— Тя трябва да си плати за това! Трябва!

— Тя е Древна. Недосегаема е за такива като теб и мен — опитваше се Дий безуспешно да успокои Мориган.

— Никой не е недосегаем. Тя се набърка там, където не е желана. Моите създания почти бяха проникнали в колата, когато нейният Призрачен вятър ги отвя.

— Фламел, Девата-воин Скатах и двамата човеци са изчезнали — отекна гласът на Дий и Пери сбърчи вежди, мъчейки се да улови всяка дума. Зарадва се, че Никола е потърсил съдействието на Скатах — тя беше могъщ съюзник. — Сякаш са се изпарили от лицето на земята.

— Това е така — тросна се Мориган. — Фламел ги е отвел в Царството на сенките на Хеката.

Пери кимна несъзнателно. Разбира се! Къде другаде би могъл да отиде Никола? Входът към Царството на сенките на Хеката в Мил Вали беше най-близкият до Сан Франциско и макар Древната да не беше близка на семейство Фламел, също така не бе съюзница на Дий и неговите Тъмни древни.

— Трябва да ги последваме — заяви твърдо Мориган.

— Невъзможно — възрази Дий. — Аз нямам нито нужните умения, нито нужната сила, за да проникна в царството на Хеката. — Настъпи пауза, после той добави: — Нито пък ти. Тя е Древна от Първото поколение, а ти си от Следващото поколение.

— Но тя не е единствената Древна на Западния бряг. — В гласа на Мориган имаше нотка на триумф.

— За какво намекваш? — Страх се прокрадна в гласа на Дий, както и лек английски акцент.

— Аз знам къде спи Бастет.

Пернел Фламел се облегна на студената каменна стена и позволи на сетивата си да се възстановят. Първо, се върна осезанието — с бодежи в пръстите на ръцете и краката, — после — обонянието, а накрая — и зрението. Пери премигна, за да прогони малките цветни петна и се опита да проумее това, което беше чула току-що.

Изводите бяха ужасни. Мориган бе готова да пробуди Бастет и да нападне царството на Хеката, за да вземе страниците от Сборника.

Пернел потрепери. Тя самата никога не се беше срещала с Бастет — не познаваше никой, който да го е правил през последните три века и да е останал жив, за да разказва, — но познаваше репутацията й. Една от най-могъщите представителки на Древната раса, Бастет бе почитана в Египет от зората на човечеството. Имаше тяло на красива млада жена с котешка глава и Пери нямаше никаква представа какви магически сили владее.

Събитията се развиваха изненадващо бързо. Случваше се нещо значително. Преди много години, когато Никола и Пери откриха тайната на безсмъртието, те осъзнаха, че необичайно дългият живот им позволява да гледат на света от различен ъгъл. Вече не планираха нещата за дни и седмици напред; често правеха планове за десетилетия напред в бъдещето. Пери знаеше, че Древните, чийто живот бе безкрайно дълъг, могат да правят планове, обхващащи столетия. А това често означаваше, че събитията се движеха необикновено мудно.

Но сега Мориган беше излязла на сцената. Последния път, когато бе бродила из човешкия свят, тя бе забелязана в ужасните кални окопи край Сома 22 22 Река във Франция, край която през 1916 г. се е състояло едно от най-кървавите сражения през Първата световна война. — Б.пр. , а преди това бе кръстосвала окървавените полесражения на американската Гражданска война. Смъртта привличаше Богинята-врана; тя витаеше около нея като зловоние. Освен това Мориган беше една от Древните, които вярваха, че хората са се появили на тази земя, за да им служат.

Никола и близнаците бяха в безопасност в Царството на сенките на Хеката, но докога? Бастет беше Древна от Първото поколение. Силите й сигурно бяха най-малкото равни на тези на Хеката… и ако Богинята-котка и Богинята-врана, подкрепяни от алхимичната магия на Дий, нападнеха Хеката, дали нейните защитни сили щяха да устоят? Пери не знаеше.

И какво щеше да стане с Никола, Скатах и близнаците?

Пернел усети, че очите й се пълнят със сълзи, но премигна, за да ги спре. Никола щеше да навърши шестстотин седемдесет и седем години на двайсет и осми септември, след три месеца. Беше способен да се грижи сам за себе си, макар че уменията му в приложните магии бяха силно ограничени и понякога беше ужасно разсеян. Съвсем наскоро, миналото лято, беше забравил английския и се беше върнал към родния си архаичен френски. На Пернел й отне повече от месец, за да го приучи отново да говори английски. Преди това пък имаше период, когато подписваше чековете си с гръцки и арамейски букви. Пернел се усмихна, когато си спомни за това. Той говореше добре шестнайсет езика и лошо — още десет. Можеше да чете и пише на двайсет и два от тях, макар че сега едва ли щеше да му се наложи да упражнява своето линеарно писмо Б 23 23 Микенска (древногръцка) писменост. — Б.пр. , клиновидното писмо 24 24 Древна шумерска писменост, използвана в Близкия изток докъм I век от н.е. — Б.пр. или йероглифите.