Майкъл Скот - Алхимикът

Всяка история започва от една идея, но героят е този, който я тласка напред. Първо ми хрумнаха образите на близнаците. Историята ми от самото начало беше за брат и сестра, а в митологията близнаците са много специални. Почти всеки народ и митология си има легенда за близнаци. С развитието на историята ми се появиха второстепенните герои като Скатах и Мориган, а по-късно Хеката и Вещицата от Ендор. Но някак си все още не си бях изяснил образа на главния герой — наставника, учителя на близнаците. Доктор Джон Дий, макар че беше чудесен образ, просто не бе подходящ за целта.

Един ден в късната есен на 2000 година бях в Париж по работа. Трудно е да се изгубиш в Париж — стига да знаеш къде е Сена, обикновено можеш да видиш един или повече от големите ориентири като Айфеловата кула, „Сакре-Кьор“ 43 43 Известна базилика в Париж. — Б.пр. или „Нотр Дам“, — но аз някак си успях да го направя. Бях тръгнал от „Нотр Дам“, пресякох Сена по моста Д’Аркол, насочвайки се към центъра „Помпиду“, и някъде между булевард „Севастопол“ и улица „Бобург“ се изгубих. Не се изгубих съвсем; имах смътна представа къде се намирам, но нощта започваше да се спуска. Свих от улица „Бобург“ по тясната уличка „Монморанси“ и забелязах една табела, на която пишеше Auberge Nicolas Flamel : Странноприемница „Никола Фламел“. Пред сградата имаше друга табела, на която пишеше, че къщата, в която някога са живели Фламел и жена му, датира от 1407 година, което означаваше, че трябва да е една от най-старите сгради в Париж.

Влязох вътре и открих очарователно ресторантче, където вечерях. Преживяването беше странно, да се храня в същата стая, където легендарният Никола Фламел е живял и работил. Откритите тавански греди изглеждаха, сякаш са оригиналните, което означаваше, че са същите онези греди, които самият Никола Фламел е виждал. В избата под краката ми Никола и Пернел Фламел сигурно бяха съхранявали храна и вино, а спалнята им е била в малката стаичка точно над главата ми.

Знаех някои неща за известния Никола Фламел. Дий, който е притежавал една от най-големите библиотеки в Англия, е имал книгите на Фламел и сигурно е изучавал трудовете му.

Никола Фламел е бил един от най-изтъкнатите алхимици на своето време. Алхимията е странна смесица от химия, ботаника, медицина, астрономия и астрология. Тя има дълга и интересна история, била е изучавана в Древна Гърция и Китай и се твърди, че е основата за съвременната химия. Както и в случая с Дий, всички подробности за Никола Фламел в „Алхимикът“ са верни. Знаем немалко неща за него, защото не само че собствените му записки още съществуват, но и доста други хора са писали за него, докато е бил още жив.

Той се родил през 1330 година и си изкарвал прехраната като книгопродавец и писар — пишел писма и правел копия на книги за клиенти. Един ден купил една много специална книга: Книгата на Авраам. Тя също наистина е съществувала и Никола Фламел ни е оставил много подробно нейно описание: обкована с мед книга, написана върху материал, наподобяващ дървесна кора.

Заедно с Пернел той прекарал повече от двайсет години в път из цяла Европа, мъчейки се да преведе странния език, на който била написана книгата.

Никой не знае какво се е случило с Никола Фламел по време на това пътешествие. Това, което се знае, е, че когато се върнал в Париж в края на четиринадесети век, той бил невероятно богат. Бързо плъзнал слух, че Фламел е открил в Книгата на Авраам двете велики тайни на алхимията: как да създаде философски камък, който превръща обикновените метали в злато, и как да се сдобие с безсмъртие. Нито Никола, нито Пернел някога потвърдили слуховете, нито пък разкрили как са забогатели толкова.

Макар че Никола и Пернел продължили да си живеят тихо и скромно, те дали голяма част от парите си за благотворителност и построили болници, църкви и сиропиталища.

Архивите сочат, че Пернел умряла първа; не след дълго, през 1418 година, е регистрирана и смъртта на Никола Фламел. Къщата му била продадена и новите собственици опустошили целия дом, търсейки останки от голямото богатство на семейство Фламел. Не открили нищо.

По-късно, в една непрогледна нощ, някой нахлул в гробницата на Никола и Пернел Фламел… и тогава се разбрало, че тя е празна. Дали двамата са били заровени в тайни гробове, или пък изобщо не са умирали? В Париж се разпространил слухът за празната гробница и почти мигновено се родила легендата за безсмъртния Фламел.

През следващите години се говорело, че семейство Фламел били забелязвани на различни места из Европа.