Майкъл Скот - Алхимикът

Охай Авеню беше покрито с останките на отдавна мъртви твари. След като Дий вече не ги контролираше, те представляваха просто множество кости.

Джош излезе с олюляване на улицата и закрачи сред костите и късовете плат. Нещо изхрущя под краката му, но той дори не сведе поглед.

Изведнъж мъртвите бяха изчезнали.

Софи разбра какво се е случило. Беше се чул страхотен рев, звук от изкривен метал и хрущене на камък, а после тишина. И в тишината мъртвите бяха изпопадали като покосени. Какво ли бе призовал сега Дий?

Една фигура се движеше сред виещата се мъгла.

Фламел събра последната си енергия в плътна сфера от зелено стъкло. Софи също се опита да мобилизира остатъците от енергията си. Скатах размърда пръсти. Веднъж й бяха казали, че ще умре на екзотично място; тя се чудеше дали Охай в окръг Вентура се брои за достатъчно екзотично.

Фигурата се приближи.

Фламел вдигна ръка, Софи събра ветровете, а Скатах вдигна нащърбения си меч.

Джош излезе от мрака.

— Блъснах колата — каза той.

Софи извика радостно. Втурна се към брат си, а после викът й премина във вик на ужас. Мечката-скелет се беше надигнала зад него, приготвила ноктите си за удар.

Скатах се стрелна, блъсна силно Джош, отхвърляйки го от пътя си, и той се търкулна в една купчина кости. Мечовете на Девата-воин парираха широкия замах на мечката и в мъглата просветнаха искри. Тя замахна отново и един мечи нокът, дълъг около педя, отхвръкна във въздуха.

Едно по едно животните-скелети се изправяха на крака. Два едри вълка, единият само кости, другият със съсухрена плът, се появиха от мъглата.

— Насам. Хей! Насам. — Гласът на Вещицата отекна глухо откъм другата страна на улицата и правоъгълник светлина от отворена врата озари нощта пред нея. Те се втурнаха към магазина, като Скати крепеше Фламел, а Джош почти носеше сестра си. Вещицата от Ендор стоеше на портата и се взираше със слепи очи в нощта, вдигнала високо старомоден фенер. — Трябва да ви изведем оттук. — Тя затвори вратата и сложи резетата. — Това няма да ги удържи за дълго — промърмори Вещицата.

— Ти каза… каза, че не са ти останали никакви сили — прошепна Софи.

— Така е. — Дора я удостои с една бърза усмивка, разкривайки идеално бели зъби. — Но това място има. — Тя ги поведе през магазина към една малка задна стаичка. — Знаете ли какво прави Охай толкова специален? — попита тя.

Нещо избумтя пред вратата и цялата стъклария в магазина зазвънтя.

— Той е построен на място, където се пресичат лей-линии.

Джош отвори уста и се канеше да зададе въпрос, но сестра му заговори.

— Линии от енергия, които пресичат земното кълбо — прошепна Софи в ухото му.

— Откъде знаеш?

— Не знам; предполагам, че Вещицата ме е научила. Много от най-известните сгради и древни строежи по целия свят са издигнати на местата, където лей-линиите се срещат.

— Точно така — каза Дора. Звучеше доволна. — Аз самата не бих могла да го обясня по-добре.

Нямаше нищо в малкия склад, с изключение на един дълъг правоъгълник, опрян на стената и увит в пожълтели стари броеве на „Охай Вали Таймс“.

Още удари разтресоха прозореца на магазина и звукът от блъскане на кости по стъкло ги накара да настръхнат.

Дора смъкна вестниците на пода и разкри огледало. То бе високо около два метра и широко около метър и двадесет, стъклото му бе зацапано, а образите, които показваше, бяха леко изкривени и размазани.

— А знаете ли какво ме привлече в Охай на първо място? — попита тя. — Седем големи лей-линии се срещат тук. Те образуват лей-портал.

— Тук ли? — прошепна Фламел. Знаеше за лей-линиите и бе чувал за лей-порталите, използвани от Древните за мигновени пътувания до различни краища на света. Не беше подозирал, че някой от тях все още съществува.

Дора потропа с крак по пода.

— Точно тук. А знаете ли как се използва лей-портал?

Фламел поклати глава.

Дора протегна ръка към Софи.

— Дай ми ръката си, дете. — Вещицата постави ръката на Софи върху стъклото. — Използва се огледало.

Огледалото грейна в сребърно, а после се избистри. Когато погледнаха в него, то вече не показваше отраженията им, а образа на гола стая, която приличаше на мазе.

— Къде е това? — попита Фламел.

— Париж — каза Дора.

— Франция. — Той се усмихна. — У дома. — И без колебание мина през стъклото. Сега вече те го виждаха вътре в огледалото. Той се обърна и им махна да минават.

— Мразя лей-портали — промърмори Скати. — Прилошава ми от тях. — Тя скокна леко през портала, претърколи се и се изправи на крака до Фламел. Когато се обърна към близнаците, изглеждаше сякаш всеки момент ще повърне.