Майкъл Скот - Алхимикът

Мечката-скелет влетя с олюляване през вратата на магазина, изтръгвайки я от пантите. Вълците и пумите я последваха. Стъкларии се прекатурваха, огледала се пукаха, украшения се пръсваха на земята, докато зверовете сновяха наоколо.

Насинен и нарязан, Дий се втурна в магазина, изблъсквайки настрани животните-скелети. Една пума щракна с челюсти срещу него и той я зашлеви по муцуната. Ако пумата имаше очи, те щяха да премигат изненадано.

— В капан са — рече той весело. — В капан са и няма къде да бягат!

Но когато пристъпи в склада, разбра, че отново са на път да му се изплъзнат. Видя високото огледало, двете фигури, гледащи го зад стъклото, старицата, застанала до момичето и притискаща ръката му към повърхността. Момчето стоеше само, хванал рамката. Дий моментално разбра какво се случва.

— Лей-портал — прошепна той смаяно. Огледалата служеха за портали. Някъде в другия край на лей-линията имаше друго огледало, през което щяха да излязат.

Старицата хвана момичето и го засили през огледалото. Софи падна на земята в краката на Фламел, после се обърна да погледне назад. Устата й се раздвижи, но нямаше звук. „Джош“.

— Джош — заповяда Дий, втренчен в момчето, — стой където си.

Момчето се обърна към стъклото. Образът в огледалото вече се бе размътил.

— Аз ти казах истината за Фламел — каза бързо Дий. Трябваше само да разсее момчето за още миг-два и огледалото щеше да загуби силата си. — Остани с мен. Аз мога да те пробудя . Да те направя могъщ. Ти можеш да помогнеш да се промени светът, Джош. Да го промениш към по-добро!

— Не знам… — Предложението беше изкусително, толкова изкусително. Но той знаеше, че ако вземе страната на Дий, ще загуби сестра си окончателно. Или пък не? Ако Дий го пробудеше , тогава двамата щяха отново да си приличат. Това щеше да е начин да възстанови връзката със своята близначка.

— Виж — рече тържествуващо Дий, сочейки към избледняващия образ в огледалото, — те те изоставиха, зарязаха те отново, защото не си един от тях. Ти вече не си важен.

Огледалото грейна в сребърно… и Софи пристъпи обратно през стъклото.

— Джош? Побързай — рече тя припряно, без да поглежда към Дий.

— Аз… — започна той. — Ти се върна за мен.

— Разбира се! Ти си мой брат. Никога няма да те изоставя.

После тя улови ръката му и го издърпа през стъклото. А Дора блъсна огледалото, то падна на пода и се пръсна на парчета.

— Опа. — Тя се обърна към Дий и смъкна тъмните очила, за да разкрие огледалата на очите си. — Трябва да тръгваш. Имаш около три секунди.

Дий едва успя да излезе от магазина, преди той да експлодира.

Последният от дълга поредица филми на ужасите на „Енох Студиос“ причини хаос в уличното движение и значителен смут в центъра на Охай вчера. Специалните ефекти се оказаха прекалено реалистични за някои от местните жители и телефоните за спешни случаи загряха от обаждания на хора, които твърдяха, че по улицата вървели мъртъвци.

Джон Дий, директор на „Енох Филмс“, подразделение на „Енох Ентърпрайзис“, се извини за объркването, като се оправда с прекъсването на електричеството и неприсъщата за сезона мъгла, която паднала тъкмо когато се готвели да снимат сцена от новия филм. Това несъмнено била причината статистите да изглеждат необикновено страховити, заяви неговият говорител. Във връзка с тази случка е възникнал още един инцидент: пиян шофьор е разбил историческия фонтан в Либи парк, а след това се е блъснал в наскоро възстановената пергела. Дий обеща да възстанови фонтана и перголата.

Експлозия на газ унищожи магазина на отдавнашната жителка на Охай Дора Вещерли късно снощи. Късо съединение възпламенило разтвори, които собственичката използвала за почистване, полиране и реставрация на антиките си. При експлозията г-ца Вещерли се е намирала в задната стаичка на магазина и останала незасегната и наглед необезпокоена от близката си среща със смъртта. „Когато сте живели толкова дълго като мен, вече нищо не може да ви изненада“ — заявила тя и обещала да отвори отново магазина навреме за празниците.

Дълбоко в недрата на Алкатраз Пернел Фламел лежеше на тясна койка с лице, обърнато към стената. Чуваше как зад гърба й, в коридора отвън, сфинксът се разхожда напред-назад, потраквайки с нокти по каменния под. Въздухът беше натежал от мускусните миризми на змия и лъв. Пернел потрепери. В килията бе мразовито и зеленикава вода се стичаше по стената на сантиметри от лицето й.