Майкъл Скот - Магьосникът

— Няма да те изоставя — каза с безизразен глас Скатах.

— Ако не се върна, значи Макиавели ме е хванал — рече сериозно алхимикът. — Скати, дори ти няма да можеш да ме спасиш от неговата армия.

— И по-рано съм се изправяла срещу армии.

Фламел протегна ръка и я сложи върху рамото на Девата-воин.

— Сега близнаците са нашият приоритет. Те трябва да бъдат защитени на всяка цена. Продължи обучението на Софи; намери някой, който да пробуди Джош и да го обучи. И спаси моята скъпа Пернел, ако можеш. А ако умра, кажи й, че моят призрак ще я намери — добави той. После, преди тя да успее да каже каквото и да било, се обърна и излезе навън в хладния предутринен въздух.

— Връщай се бързо… — прошепна Скатах, но Никола вече го нямаше. Тя реши, че независимо какво й бе казал, ако го пленяха, щеше да обърне този град наопаки, но да го намери. Пое си дълбоко дъх и погледна през рамо. Откри, че бръснатият сервитьор я зяпа. Отстрани на врата му имаше татуирана паяжина, а на всяко от ушите му бяха наредени поне по дузина малки пиърсинги. Зачуди се колко ли болезнено е било поставянето им. Тя винаги бе искала да си продупчи ушите, но плътта й зарастваше твърде бързо и дупката щеше да се затвори веднага след пробиването.

— Нещо за пиене? — попита Ру, усмихвайки се нервно, и тя видя метално топче на езика му.

— Вода — каза Скати.

— Разбира се. „Перие“ 12 12 Френска марка естествено газирана минерална вода. — Б.пр. ? Негазирана?

— Чешмяна. Без лед — добави тя, обърна се и отиде на масата при близнаците. Завъртя един стол и го възседна на обратно, като подпря ръце на облегалката и положи брадичката си върху тях.

— Никола отиде да опита да се свърже с баба ми и да види дали тя познава някого тук. Не съм сигурна какво ще правим, ако не успее да я намери.

— Защо? — попита Софи.

Девата-воин поклати глава.

— Не бива да оставаме по улиците. Извадихме късмет, че се измъкнахме от „Сакре Кьор“, преди полицията да я обгради. Без съмнение вече са намерили онзи зашеметен полицай, така че ще насочат търсенето си навън и патрулите ще разполагат с описанието ни. Въпрос на време е да ни забележат.

— И какво ще стане тогава? — запита се на глас Джош.

Усмивката на Скатах беше ужасяваща.

— Тогава ще разберат защо ме наричат Девата-воин.

— Но какво ще стане, ако ни хванат? — упорстваше Джош. Още му бе трудно да проумее идеята, че полицията ги издирва. По-лесно му беше да си представи, че ги преследват митични създания или безсмъртни хора. — Какво ще стане тогава с нас?

— Ще ви предадат на Макиавели. Тъмните древни биха ви сметнали за чудесен трофей.

— Какво… — Софи хвърли бърз поглед към брат си. — Какво ще ни направят?

— Не ти трябва да знаеш — рече искрено Скати, — но повярвай ми, няма да е приятно.

— Ами ти? — попита Джош.

— Аз нямам приятели сред Тъмните древни — рече тихо Скатах. — Техен враг съм от над две хиляди и петстотин години. Предполагам, че имат много специален затвор в Мрачното си царство, приготвен за мен. Някакво студено и мокро място. Знаят, че мразя това. — Тя се усмихна и връхчетата на зъбите й се показаха между устните й. — Но още не са ни хванали — добави безгрижно — и няма да ни хванат лесно. — Хвърли кос поглед към Софи. — Изглеждаш ужасно.

— Вече ми го казаха — отвърна Софи, като обгърна с длани димящата чаша шоколад и я поднесе към устните си. Вдъхна дълбоко. Можеше да долови всеки нюанс в богатия аромат на какаото и почувства как стомахът й закъркори, напомняйки й, че е изминало дълго време, откакто не е яла. Вкусът на горещия шоколад върху езика й бе горчив и толкова силен, че очите й се насълзиха. Тя си спомни, че беше чела някъде, че европейският шоколад съдържа по-голямо количество какао от американския, с който беше израснала.

Скати се приведе напред и понижи глас:

— Трябва ви време, за да се възстановите от целия стрес, през който минахте. Пътуването от единия край на света до другия през лей-портал се отразява на организма. Казвали са ми, че било като влиянието на часовата разлика при дълъг полет.

— А на теб часовата разлика не ти влияе, предполагам — промърмори Джош. В тяхното семейство се шегуваха, че на него може да му прилошее от часовата разлика при пътуване с кола от един щат до друг.

Девата-воин поклати глава.

— Не, не ми влияе. Аз не летя — обясни тя. — Не можеш да ме накараш да се кача на някое от онези неща. Небето е предназначено само за създания, които могат да размахват криле. Макар че веднъж яздих лун.