Майкъл Скот - Магьосникът

Софи се вгледа в бледите очи на алхимика. Помисли си, че ако Фламел не бе влязъл в Сенкоцарството на Хеката, Древната щеше още да е жива.

— Казваш, че Джош е в опасност? — попита накрая тя.

— В ужасна опасност.

Погледът на Софи не се отделяше от лицето на Никола. Джош се намираше в опасност не заради Дий или Макиавели, а защото Никола Фламел ги бе поставил в това ужасно положение. Той беше казал, че ги защитава, и доскоро тя вярваше безрезервно на това. Но сега… сега не знаеше какво да мисли.

— Елате. — Жана затвори телефона си, улови ръката на момичето и го задърпа към изхода на уличката. — Франсис идва насам.

Алхимикът хвърли един последен поглед към капака на шахтата, после пъхна Кларент под палтото си и забърза след тях.

Жана ги изведе от тясната пресечка на „Дю презиран Уилсон“, после бързо сви наляво по улица „Дебрус“ и се насочи обратно към реката. Въздухът бе изпълнен със звуците на безброй сирени на полицейски коли и линейки, а в небето над тях полицейски хеликоптери бръмчаха ниско над града. Улиците бяха почти пусти и никой не обръщаше внимание на трима души, които тичаха да си намерят скривалище.

Софи потрепери. Цялата картина беше толкова сюрреалистична. Приличаше на нещо, което би могла да види в документален филм за войната по канала „Дискавъри“.

В дъното на улица „Дебрус“ откриха Сен Жермен да ги чака в безлично БМВ, което силно се нуждаеше от миене. Вратите бяха открехнати и когато те се приближиха, тъмното стъкло на шофьора се спусна с тихо жужене. Графът се усмихваше щастливо.

— Никола, трябва по-често да си идваш у дома; градът е в хаос. Всичко е ужасно вълнуващо. Не съм се забавлявал така от векове.

Жана се мушна на седалката до съпруга си, докато Фламел и Софи се качиха отзад. Сен Жермен даде газ, но Никола се приведе напред и го стисна за рамото.

— Не бързай толкова. Не трябва да привличаме вниманието към себе си — предупреди го той.

— Но с тази паника по улиците не бива да карам и бавно — изтъкна Франсис. Отдалечи колата от бордюра и потегли по „Ню Йорк“. Караше с едната ръка на волана, а другата — преметната през облегалката, защото постоянно се обръщаше да говори с алхимика.

Напълно вцепенена, Софи се отпусна до прозореца, взирайки се навън към реката, проблясваща отляво. В далечината, от другата страна на Сена, можеше да различи вече познатия силует на Айфеловата кула, издигащ се над покривите. Чувстваше се уморена и главата й се маеше. Беше объркана по отношение на Фламел. Никола не можеше да е лош, нали? Сен Жермен и Жана — а също и Скати — очевидно го уважаваха. Дори Хеката и Вещицата го харесваха. Проблясващи мисли, за които тя знаеше, че не са нейни, кръжаха по самия крайчец на съзнанието й, но когато опита да се съсредоточи върху тях, те отлетяха. Това бяха спомени на Вещицата от Ендор и Софи инстинктивно разбра, че са важни. Имаха нещо общо с катакомбите и съществото, което живееше в дълбините им…

— Официално полицията докладва, че част от катакомбите са се срутили и са повлекли няколко къщи — казваше Франсис. — Твърдят, че канализацията е пробита и че в града има изтичане на метан, въглероден двуокис и въглероден окис. Центърът на Париж е отцепен и евакуиран. Съветват хората да останат по домовете си.

Фламел се облегна в кожената седалка и затвори очи.

— Има ли ранени? — попита той.

— Няколко порязвания и синини, но не са съобщили за нищо по-сериозно.

Жана поклати изумено глава.

— Като се има предвид какво мина с грохот през града, това си е малко чудо.

— Някой да е видял Нидхьог? — попита Никола.

— По главните телевизионни канали засега не съобщават такова нещо, но някои неясни снимки, направени с телефони, са се появили в разни блогове, а вестниците „Монд“ и „Фигаро“ твърдят, че имат изключителни снимки на онова, което наричат „Съществото от катакомбите“ и „Звярът от ямата“.

Софи се наведе напред, следейки разговора. Премести поглед от Фламел към Сен Жермен, а после обратно към алхимика.

— Скоро целият свят ще узнае истината. Какво ще стане тогава?

— Нищо — отвърнаха и двамата едновременно.

— Нищо ли? Но това е невъзможно.

Жана се извърна от предната седалка.

— Само че точно това ще стане. Всичко ще бъде покрито.

Момичето погледна въпросително към Никола. Той кимна в знак на съгласие.

— Така или иначе, повечето хора просто няма да повярват, Софи. Ще го отхвърлят като измислица или шега. А онези, които все пак мислят, че е вярно, ще бъдат наречени любители на конспирациите. Можеш да си сигурна, че хората на Макиавели вече са се заели да конфискуват и унищожат всяка снимка.