Лора Роуланд - Кейсей

Безпокойство изтри самодоволството от лицето на Хошина:

— Той се опитва да ви ласкае, за да ви накара да мислите по-добро за него и по-лошо за мен, ваше превъзходителство.

Но шогунът, явно петимен за хвалебствия, се навъси, раздразнен от думите на Хошина, и му махна с ръка, за да го накара да замълчи.

— Продължавай — нареди Токугава Цунайоши на Сано.

— Вие сте благоразумен властелин с изключителна способност да разграничава правдата от неправдата. Нима ще заклеймите един човек само защото ваш подчинен ви казва да го сторите? — Сано продължи, макар че изпитваше срам заради начина, по който манипулираше своя господар. — Ще позволите ли действителният убиец да остане на свобода само защото Хошина сан иска аз да бъда обвинен в убийството на владетеля Мицуйоши?

Докато Хошина гледаше в безсилна ярост, бръчки на нерешителност набраздиха челото на шогуна.

— Аз… Не… струва ми се — отвърна той и впери поглед в Сано, търсейки одобрението му.

— Разбира се, че няма да го сторите — окуражен от предимството, което бе спечелил, Сано продължи: — Вашето чувство за чест изисква нещо повече от един дневник със съмнителен произход и обвиненията на Хошина сан, преди да решите дали човекът, когото сте удостоили с доверието си, е престъпник. Вие изисквате факти.

— Факти. Да, точно така — шогунът се хвана за думата, сякаш доволен, че една тъй сложна ситуация бе сведена до една-единствена проста мисъл. После лицето му помръкна и на него се изписа смущение. — Но как да се сдобия с тях?

— След като питате за скромното ми мнение, предлагам да ми заповядате да продължа разследването на убийството, докато не открия истинския извършител и докажа твърдението си, че съм невинен и че съм набеден от своите врагове.

Изражението на шогуна се проясни, но преди да успее да каже каквото и да е, Хошина се намеси:

— Моля да ме извините, ваше превъзходителство, но на сосакан сама не бива да му се позволява да обвини невинен човек за неговите престъпления — тонът му бе разпален и в него звучаха нотки на отчаяние.

— В интерес на справедливостта полицейският началник Хошина трябва да получи разрешение да търси доказателства за моята вина — добави Сано.

Хошина зяпна, без да може да повярва на ушите си. Шогунът се замисли. Той погледна към дворцовия управител Янагисава, който леко повдигна рамене, отказвайки да поеме отговорност за решението. Тогава шогунът се обърна към старейшините, но те стояха безмълвни и безстрастни, като дървета, застинали неподвижно в очакване силният вятър да отшуми.

Най-накрая Токугава Цунайоши кимна:

— Това звучи… ъ-ъ… разумно.

Старейшините също закимаха, клатейки глава едновременно. Сано усети вълна на облекчение, което обаче не потуши гнева му към всички присъстващи. Той бе спечелил възможност да спаси себе си, но заслужаваше много повече.

Изпълнен с негодувание, Хошина се обърна към Янагисава. Дворцовият управител погледна Сано. Това в очите му уважение ли бе или искрица на забавление? Сано се бе научил от дворцовия управител как да манипулира шогуна. Сега той забавляваше ли се да гледа как Сано достига неговото равнище?

Сано внезапно проумя защо Янагисава не се вълнуваше кой всъщност бе убил владетеля Мицуйоши и дали убиецът щеше да бъде заловен, и предпочиташе да не се намесва в спора. Мислите му бяха насочени към бъдещето, а не се ограничаваха единствено в настоящия сблъсък.

В този момент Цунайоши махна към Сано и Хошина.

— Аз… заповядвам ви да отидете и да сторите онова, което предложи сосакан сама. Но не забравяйте следното — той втренчи зачервените си очи в Хошина: — Ако ти не успееш да докажеш, че Сано сан е виновен, ще бъдеш наказан, задето… ъ-ъ… си го наклеветил — после предупредителният поглед на шогуна се отмести към Сано: — А ти, не докажеш ли невинността си, ще бъдеш екзекутиран за убийството на моя наследник.

Голяма и шумна тълпа изпълваше двора на къщата на съдията Аоки и продължаваше навън по улицата. Съпроводен от трима детективи, Хирата трябваше със сила да си проправи път през портата. Хората го блъскаха и надзъртайки над главите на останалите, се опитваха да наблюдават къщата. Сред тях имаше млади мъже, чието крещящо облекло подсказваше, че са артисти; имаше и компаньони, сводници и разни други представители на модния, ползващ се със съмнителна репутация свят, но повечето от чакащите бяха жени.

Съпруги на самураи, облечени в копринени одежди и охранявани от войници, се бяха скупчили около желязна каца, в която гореше огън, за да сгрява двора. Монахини с бръснати глави бяха коленичили в периферията на събралите се около топлината на пламъците и с напевен глас произнасяха молитви. Зад тях стояха пременени с пищни одежди съпруги и дъщери на търговци. Множеството от присъстващите, сгушени покрай каменния зид и постройките, представляваха прислужници, момичета от чайните и жени със съмнителна репутация. Някои от тях плачеха, други шепнеха вкупом, видимо разстроени. Няколко дошини поддържаха реда сред тълпата.